Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2017 13:01 - ДЖЕНА
Автор: jupel Категория: Изкуство   
Прочетен: 171 Коментари: 0 Гласове:
3



image

-Джена!Взимай двете чанти и отивай на магазина!
-Не се чувствам добре, уморена съм.Имах днес шест часа.
-Няма кой, знаеш го.Брат ти е малък.
От вчера Джена нещо не се чувстваше добре, нещо се въртеше в главата и, усещаше го , но не знаеше какво е.На всичко отгоре леко и се виеше свят.Постоянно си мислеше за болести откакто оперираха майка и от рак.Лекарите казваха, че е доброкачествен, но знае ли се , Божа работа! Едва изтърпя глезотиите на продавачката в магазина, напазарува и потегли натоварена обратно към къщи.Този баир, който изкачваше винаги на връщане от училище, от магазина  и се виждаше като Хималаите.Не обичаше много движението, спорта, но и беше писнало всичко в това село.Познаваше до болка всеки ъгъл, завой, улица, близката гора и старата воденица.Там долу в долчето имаше  и една чешма, която и беше любимата.Селото си имаше водоснабдяване и канализация, но Джена си ходеше редовно за вода на чешмата колкото за нея.И сега съчета ходенето до магазина с това до чешмата.Понатовари се повечко и затова се спря да почива още на първите двадесет метра.Изведнъж чу глас зад себе си:
-Дай да ти помогна, миличко!
Обърна се назад и видя непознат млад мъж да посяга към чантите и.Мъжът имаше златна халка на ръката и беше доста красив.Джена разбра, че е женен, но какво пък ще и помогне само, макар че вътре в себе си усещаше, че и харесва.По пътя  я разпитваше за какво ли не, дори за брат и.За себе си нищо не казваше, което я подразни.Когато наближиха до тях, тя пое чантите от него и заедно с бутилките вода натоварена се промъкна през открехнатата порта.Баща и явно я беше забравил отворена, когато е вкарал колата в двора.
-Къде се запиля, Джено?-увика я майка и.
-Тежеше ми, движех се бавно , на почивки.
Печеното пиле с ориз в тавата и се стори блюдкаво и стана от масата.Не и се ядеше дори от десерта , който обожаваше-кремкарамел.Затвори се в стаята си и се хвърли на леглото по очи.Така и заспа.Когато се събуди беше вече тъмно, а не беше учила по нищо.Но все тази, в къщи никой не я караше да учи, а само да работи.Беше последна година и това го използваше като оправдание.Попрелисти учебниците, написа едно домашно и пак легна.Образа на мъжа не и излизаше от акъла.Все го виждаше пред себе си натоварен с нейните чанти и с онази убийствена усмивка.
Къщата беше утихнала.Джена сама се разполагаше на втория етаж, беше като царица.Когато имаше много да учи брат и носеше храната горе.Дочу тихи стъпки по стълбите, но беше доста късно за нейните хора да я безпокоят.Стълбите бяха външни , а Джена беше забравила да заключи входната врата на етажа.Когато подскочи за ключа беше вече късно.В стаята влезе мъж.Този същият, с който се запозна през деня.Зачуди се как е посмял и смутолеви набързо:
-Кой те пусна? Вън портата е заключена.
-Аз съм супермен, малката! За мене няма прегради и препятствия.Джена се подразни и мислеше вече да извика, силно да крещи, но като че ли беше онемяла.От страх ли, от що ли загуби глас.Седна треперейки на стола  и загледа мъжа право в очите.Не и приличаше на престъпник, но знае ли се?
-Ти няма да ме изгониш , нали?Знам че ме харасваш!-говореше и ласкаво той и започна да я гали първо по косите.Джена беше като хипнотизирана, не се дърпаше и не усети кога я положи на леглото.Чуваше само нежните му думи, които галеха слуха и.Усещаше дъха му и тръпнещото му тяло.Беше слаба, много слаба и тежкото тяло на мъжа я смазваше, но и беше хубаво.Не искаше да мисли за нищо и за никой.В стаята беше тъмно, вратата беше заключена, а тя, тя изпитваше блаженство  и желание.Това желание я подлудяваше и не се спря.Той и помогна, беше опитен зрял мъж.Къщата спеше.Отвън се чуваше глас на птица.Луната хвърляше светлина върху мускулестото тяло на мъжа и тя се наслаждаваше на красотата му.Самият Господ ли и го изпрати и то точно сега се питаше Джена и не намираше отговор.Нищо не знаеше за този човек, а докъде стигна с него.Тя се чудеше на себе си, чудеше се защо не намери сили да стане, да спре съдбата.Не можеше.Беше и много хубаво, не искаше да спре това, което получаваше от мъжа и я подлудяваше.Той проникваше в нея с цялата си сила и мощ, говореше и тихо  и нежно,целуваше я навсякъде.Не искаше това да спира.Толкова много ласки, любов.Толкова страст и желание Джена и във филмите не беше виждала.Мъжът стана и тихо както и дойде излезна от стаята.Едно, две, три...четеше стъпалата след него Джена.Накрая всичко утихна, дори птицата спря песента си.Джена се срамуваше от себе си , но беше щастлива, много щастлива.
Минаха няколко дни , но мъжът не се появяваше нито по улиците, нито у тях.На Джена и стана мъчно за него и се чудеше къде да го търси.Единственото което знеше за него е името му и че е от работниците, които са командировани от града в селото и.Строежът на центъра на селото никога не я е впечатлявал, но сега се заглеждаше там като минаваше.Уви! Мъжът го нямаше.Другите работници я задяваха, но тя беше тъжна и не им обръщаше внимание.Мина цяла седмица.Джена имаше чувство ,че полудява.Не можеше вече да се контролира и започна всяка вечер да плаче.Защо и тя не знаеше.Мъжът беше семеен, доста по голям от нея, кой и е крив.Тя знаеше това от самото начало, но не приемаше реалността.Живееше в друг измислен свят, свят само за нея и него.В къщи я бяха забравили.Училището не и вървеше.Не и се учеше.Нищо не и се правеше.Изхвърляше храната, която брат и носеше.А долу със семейството си не помнеше от кое време не е седяла на масата.Майка и беше решила да я води на лекар , но все не и оставаше време.
Тази събота нищо по различно не и обещаваше.Събуди се рано, много рано.Излезна на двора, обиколи го два пъти и после на улицата продължи разходката си.Беше някъде към пет часа сутринта.Когато стигна центъра на селото от пряката уличка Джена дочу женски плач и мъжки псувни.Джена се скри зад оградата на близката къща и какво да види.Това беше той, нейният любим.Видя и жената, която плачеше  и му се молеше.Беше бременна и много красива.Колата на която се беше подпряла имаше Софийска регистрация.А той, той не беше този, който Джена познаваше.Беше един раздърпан, пиян или луд, но не и нормален.Държеше се отвратително с жената и дори я удари.Тогава Джена не се стърпя и се показа.Самата тя се чудеше на смелостта си, но съзнаваше, че така сама си помага , а и на жената.Този мъж вече ще е умрял и за двете си мислеше Джена.
-Ти ме следиш?!Защо не си в леглото?
-Това ли е момичето?-попита жената.
-Не, това е дете!Не виждаш ли?
Джена изтръпна, прииска и се да го удари, но се сети къде се намира и се спря.Беше излязла от прикритието си и гледаше, слушаше...Не вярваше, по точно не и се искаше да вярва в нищо и на никой.Но истината блесна в очите и.Мъжът прегърна жената, влезнаха в колата и заминаха.За нея нямаше дори едно сбогом.Тя не разбра как стана така, че след като я удари, тази жена се качи с него в колата.Как ще живее с него и как ще го дари с дете?Как ще възпитават това дете?Явно беше, че детето е от него.Но къде е бил той, с коя е бил, когато жената е пристигнала с колата и то чак от София?Това Джена така и не разбра.Тръгна за в къщи хълцайки по пътя.Този път се  отби на първия етаж.Майка и беше будна и я чакаше.Разказа и всичко.Една голяма сълза се отрони от очите и, но нищо не каза.Джена разбра колко много е загубила с недоверието си към майка си досега и и стана много тъжно.Но не беше късно.Животът тепърва за нея започваше, широко отваряше вратите си за нея.Това беше първият и урок.Прегърна майка си и я целуна.Не помнеше от колко време не я е целувала.Заедно излезнаха от къщата -майка и на работа, а тя на училище.Беше помъдряла.Усети сила, голяма сила в себе си и виждаше напред, знаеше какво иска и как да го получи.Вече нямаше право на грешки!

sekirata jupel А.Х.Т. авторово





Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 198944
Постинги: 170
Коментари: 121
Гласове: 1661
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031