Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2017 12:46 - ДЪЖДЪТ В МЕН
Автор: jupel Категория: Изкуство   
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове:
3



image

Не спираше да вали . Валеше навън , валеше в душата . Прогизваше ме . Бях мокра до кости . До кости пропита от влагата , която ме поглъщаше . Нямаше милост . Милoст към мен, към всичко мое подарено ми от Бога. Това мое , което беше уж мое, а толкова зависеше, зависeх от всичкото, от нещото , което се наричаше природа . Природата в мен, природата , която плачеше в мен и навън . А дъждът беше солен, много солен . Идваше от дявол знае къде . Чадърът ми не издържа, беше от онези китайските . Къде ти пари, връзки за онези - истинските , качествените . Какъв дъжд , какъв чадър , какво небе - намусено , начумерено... Дори светкавици ми изпращаше от време на време . Биеха в мен , точно в гърдите ми . Биеха в това сърчице, което какво ли не бе поело през краткия си земен живот . Очите ми бяха сухи, много сухи. Нямаше дъжд за тях. Виждаха всичко без да гледат . Нямаше смисъл да се напрягат, но се напрягаха -навик ли, болест ли ? ! Все тази . Очите не приемаха дъжда , нE искаха да видят това , което беше тъй очевидно , очевадно. Бях на ниското , много на ниско , но се мъчех да потегля нагоре....по пътеката . Краката ми не ме слушаха . Умрели ли , що ли ? Мокри . И те . И те искаха друг път - чист , гладък , сух . Спрях насред пътя . Само очите ми бяха сухи . Палеха , боляха , горяха . Не искаха да чуят за дъжда, за влагата . Само те до последно гледаха , виждаха това , което беше толково скрито за другите - обикновените . Само те -очите с последни усилия се държаха отворени , макар че нямаше нужда . Около тях толкова много слепота , толкова... Солта ги разяждаше отвътре и болеше, адски болеше. Болеше и сърцето , но по друг начин . Беше скрито , беше на сушинка , беше тренирано , не беше открито, отворено за всичко , а само за това , за което душата позволяваше . Но ....дъждът не спираше , идваше от там някъде , откъдето съм дошла и аз , и ти ...... Солен дъжд . Невероятно ли ? Но факт.

Целуни ме под дъжда ,
нека болката да спра ,
нека всичко да простя .
Позволи ми да сгреша .
Обич мога да ти дам
и прогизнал сам и ням ,
този дъжд ме днес пропива .
Позволи ми да направя теб щастлива !

sekirata jupel А.Х.Т.авторово







Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 204589
Постинги: 171
Коментари: 133
Гласове: 1692
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930