Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2017 13:10 - ПО ТЕЧЕНИЕТО
Автор: jupel Категория: Изкуство   
Прочетен: 557 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Хей, стига си ме зяпал! Писна ми от похотливите ти погледи. Като си решил да правиш нещо -давай! Да не искаш аз да ти върша работата?! Та аз съм жена бе Боги! Ти такава жена само по филмите си виждал. Даже и на онези проскубани актриси и певици не се давам. Какво пък, всичко си ми е на мястото. Нямам нужда от разните му там
интервенции, силикон и последна мода перуки. Но едно да се разберем, от мене нищо няма да получиш даром. Приятелството си е приятелство, но сиренето с пари. Чак пък любов, то има ли я днес? Хайде, казвай къде ще ме водиш, докато и на мене не ми е минал мерака. Все още ставаш, не си за изхвърляне. Возенето от тебе. Жалко, че колата ти е старичка, но старо вино лошо има ли? И нали си се къпал, че банята  и тя е с пари? Ей вие мъжете, няма ли кой да ви измие нозете? То гъбички разни -миризливи плазми, не ме карай да се отказвам от тебе само заради миризливите ти крака. Жена ти как спи с тебе, а? Ама и аз какво те питам. То ако спи с тебе няма да си сега тук. Знам ви аз семейните все в отделни стаи спинкате или в леглото гърбовете си гледате. Не е задължително да е в леглото, може да се случи и навън някъде, когато се срещнете в неудобни ситуации. Много ти ги наприказвах и вместо да те загрея, май те охладих,
започна да гледаш сервитьорката? Няма да си ям десерта, ще го оставя за там дето ще ме водиш ако не си се отказал вече, а?
-Ема, спри за минута! Баща ти в мелницата ли те е правил или на дъскорезницата? Способна си да убиеш желанието и на най кадърния мъж. То не че аз съм некадърен, ама да знаеш, че нещо ме заболя главата. Дано е от този компютър, че той лоша работа бил. Мъжете ставали жени един ден. Ама като чета тук там и гледам тези обратните са по интелигентни, по възпитани. Ти какво ще кажеш?
-Боги, името ти хубаво ама ти не струваш. Забрави ли за какво сме тук?
Знам, аз знам, ама твоята е лесна. Вдигнеш си краката и готово, ама моята  е тежка, особено с такава, като теб. Плещиш напред назад и не мислиш какво ми става...
-Хайде бе, два часа киснем  тук, ставало ти...Не разбрах, не  усетих, не видях...
-Ема, сладка си мойто момиче, ама си нетърпима. Искаш ли да ти купя още една пастичка и да си ходим по живо по здраво, като приятели?
-Аз се отказах от десерта, яж си го ти.Ти имаш нужда от сладко. Каква глупост още ще изтърсиш, защото аз наистина си тръгвам и повече не искам и да знам за теб?
-Добре де, така да е . Ще минеш и с една пастичка, но само не ме целувай за довиждане, че това твоето червило няма изтриване. Да не е от Илиенци?
-Простак!
Ема подскочи като ожилена от стола на който само преди минути си седеше  и похапваше на аванта втората си пържола. С все сила затръшна вратата на заведението, при което  на половината от посетителите им се изправиха косите.Тичаше с все сила  и чак когато стигна брега на реката се спря. Натопи си краката във водата  и се загледа в нея. Образът и се люлееше пред очите. Водата беше съвсем бистра въпреки многото валежи напоследък. Не беше грозна, но не и вървеше с мъжете или поне с тези, които и се убиваха в главата. И този Боги! Имаше съпруга само на книга. Седем години му се води такава, а едно дете му не роди. Той просто търпи. Мъжете на целия град я знаеха и не само....А тя глупачката  млада и неопитна тръгнала да се влюбва в семеен мъж и с приказки да му се прави на интересна. Да мълчи -не можеше. Уста са и, и не са само за ядене. Сълзите напираха в очите и, но стискаше зъби и не се разплака. Отказа се от идеята да се изкъпе. Нямаше нито желание, нито настроение. Започна да мисли, доколкото и се отдаваше за момента. Чудеше се къде да го намери този неин бъдещ съпруг, като всичките са един дол дренки. Не виждаше грешките в себе си, в поведението си с мъжете. Както се бе замислила не усети как все повече се отдалечаваше от брега. Водата не беше студена и това и харесваше, увличаше я. В един момент краката и се оплетоха в нещо и тя не разбра какво. Загуби равновесие и падна във водата. Течението я понесе, бореше се с него, доколкото можеше. Не беше добра плувкиня и знаеше, че това място бе забранено за къпане, но...Дали пък не го обичаше този Боги? Сега ще се удави и ще стане за смях на всички. Причината -несподелена любов. Това дето Ема не бе го и сънувала. Когато вече беше загубила всички сили и желание за борба с водната стихия Ема чу мъжки глас. Това беше Боги. Опитваше се да я спаси.
-Боги, краката ми са спънати, не мога да плувам!
-Ако можеш си освободи краката, другото е лесно.
-Не мога...
Всичко стихна. За миг Боги помисли, че я изгубва от погледа си.
Пусна се под водата  и .....
Слънцето напичаше брега на който двамата влюбени се целуваха и  плачеха от щастие. Ема беше спасена. Тя така и не разбра как стана всичко това. Смъртта беше толкова близко. Но.......любовта я победи. Там където най не очакваше беше желана, беше обичана. Какво повече може да иска една жена?
Бяха млади, здрави и се обичаха.
-Обичам те, Ема! Ще ми родиш ли син?
-Да! Не един.
Дунава течеше надолу към морето,
което в точка бяла се сливаше с небето!

проза авторово sekirata jupel А.Х.Т.





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 2443736
Постинги: 2836
Коментари: 1224
Гласове: 14315
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031