Та  думам ти, Петко, най големият си от братята си, не ги слушай, вземи болната си майка у вас. Жена ти е малко инат, но ще клекне. Мъж си, глава на семейството.

 

-То така ,бабо Гице, ама не съм само аз син на майка си. Пело и Перчо защо не я искат? Татко преди да се помине направи къщи и на трима ни, но тя защо продаде старата ни къща? Можеше да я даде на един от нас и той да я гледа.

-Стига де! Пак за пари, имоти. Нали ви е дала,разделила по равно  парите. За резил станахте пред хората. Рождена майка ви е, отгледала ви е, как поне на един от вас не му увря акъла?! Добре, няма повече да те моля и не мисли, че го правя ,защото майка ти ми бе дружка от младини. Човек съм, Петко, човек с голямо Ч. Ти и братята ти сте едното нищо и тази работа няма да излезне  на добре, дано само не пострадат  и невинни хора.

Продължи пътя си, стана и студено и  разбра, че няма как през нощта да не завали сняг и време му беше. Духаше студен вятър и баба Гица бързаше да се прибере и да запали печката. Дръвца си беше посъбрала през лятото. По пътя видя каруцата на Петко с двата му вола, а в нея увита с парцаливи дрехи Стойна.

-Кво правиш тук в студа ма, Стойне?!

-Ами къде да ида? Пело ми каза, че есента съм била у тях и сега било ред на Перчо и Петко да ме подслонят. Петко ме държа два дни, скараха се със снахата и ме туриха в каруцата. Единият си крак не го усещам.

-Ма той добре те е подредил, нема що, но е уцелил улицата на брат си Пело. Чакай да викна на Пело да те прибере.

-Недей, мъри! Подключили са се, други хора ходиха да ги търсят, та и у Перчо.

Цвета тръгна да тропа по портите, но без файда, никой не отваряше. Прибра се, но сън не я ловеше. Едва дочака утрото-бяло и ледено. Зима беше вече дошла, много кучета и Цвета чуваше как вият и пригласят на женски вой, плач. Разбра, че това е Стойна, но първом не повярва, че са я оставили да нощува на улицата в студа. Извика няколко мъже и я докараха в къщи. Стойна беше много зле, но баба Гица се зае по бабешки да я свестява. За лекари и не помисляше. След няколко дни Стойна беше вече по добре, но не поиска да остане в чуждия дом. Тръгна пеша по домовете на синовете си да тропа, но никой не и отваряше. Така една сутрин Цвета чу викове на хора и разбра, че Стойна е намерана замръзнала пред прага на най големия си син Петко. Цяла нощ виела като куче, клела, докато млъкнала завинаги. Чужди хора погребаха Стойна, нито един от синовете и не дойде.
И се започна. На връх Нова Година пламна къщата на Петко, изгоряха  жена му и двете му деца така както спят. Петко полудя и се обеси. Мина няма и месец, страшна болест събори първо Пело, а после жена му и детето му. Лекарите не можаха да ги спасят. Изпролети се и Перчо се надяваше него да прескочат клетвите на майка му, но……дойде чумата. Първо се започна от неговата къща. Цялото село си отиде. Остана  и досега пущинак. Цвета се усети и от по рано бе заминала при дъщерите си далече .
И сега всяка нощ в този пущинак се чува вой на кучета примесен с  воят и клетвите на старицата оставена от тримата си синове да умре, като куче навън в студената зима. А зимите в този край са ужасни.

проза ,авторА.Х.Т. jupel- sekirata- cekupama

30.08.2018  гр.Плевен
https://www.youtube.com/watch?v=qcd5CygTMnA

https://www.youtube.com/watch?v=qQFvg97u7vk

Pluvkiniata proza avtor A.H.T.sekirata cekupama

 

 

ПРОБЛЕМ...ПАК! Е, СЕГА КАКВО СЪМ НАРУШИЛА,ОБИДИ,ИМЕНА...???!!! КАКВО ИМА ТА ПАК АЗ СЪМ ТРЪН В ОЧИТЕ НА ЕДНИ И СЪЩИ?!

НЕ МОГА ДА ПУСКАМ ПОСТОВЕ В ДВАТА СИ ПРОФИЛА ЗА РАЗКАЗИ- ЖУПЕЛ И СЕКИРАТА- ЗА ПОЕЗИЯ И СТАТИИ
НЯКОЙ МЕ Е БЛОКИРАЛ ГЕКИПЧА-ТОВА С КАРТИНКИТЕ
НЕ ПУСКА ПОСТОВЕТЕ МИ И НЯМАМ КОЙ ЗНАЕ КАКВА ПРИЧИНА И СЪМНИТЕЛЕН ПОСТ ПУСНАТ, НО ЯВНО, ЧЕ Е АСТРОЛОГА .НА ЕДИН КОМЕНТАР ГО РЕЗНАХ ВСЪЩНОСТ ИЗТРИХ МОЯ И ТОЙ ОСТАНА ТАМ, ЧЕ СИ ПИШЕ САМ

ВЕЧЕ НЕ ЗНАМ КАКВО ДА СИ МИСЛЯ