-Хайде, взимай двете дамаджанки и тръгвай . Само по 2 литра е едната какво толкова. После ще обядваш.

 

-Мамо, гладна съм! Уморена съм! Днес ме изпитваха по всичко заради Васко –детето на класната. Но ти знаеш. Нали те викаха в училище. Той ме бие, аз трябваше да се отбранявам.

-Тръгвай на извора, че баща ти не може да пие друга вода, знаеш го. Имаме късмет, че живеем тук в планината.

Маня тръгна плачешком надолу по склона, но после я очакваше голям баир и то със пълните две дамаджанки. Бяха найлонови все пак , като от това, от което правеха домашните кутии в които майка и слагаше  храна за през деня на баща и , когато го изпращаше на работа сутрин. Но баща и се поболя и вече не ходеше на работа. Нямаха пари за операция, а лекарите казаха , че можело да стане рак. Знаеше, че ще срещне пак оня черния мъж до извора, но не каза на майка си . Мислеше си, че сама ще се оправи. Не беше циганин, а от онези , които надойдоха и се заселиха в България, че били прогонени от Родината си заради войната там.  Сякаш при нас не е имало много пъти война, тя учеше история и знаеше.  Този беше от тези преселници, мигранти им викаха.

-Ако ти помогна какво ще ми дадеш?

Маня се обърна и видя този същият, който тичаше подир нея.

-Остави ме, ще кажа на мама и тате! Досега мълчах, но сега ще кажа.

-Няма да има вече досега, моето момиче. Вече си голяма . В моята Родина на твоята възраст вече раждат. Ние затова сме тук , да Ви променим, да Ви научим на нашето, като вземем от Вас най доброто - Вашето. Хвана Маня за ръката и се опита да я опипа по задните части. Маня се изплаши, извика и побягна. За късмет отсреща идваше каруца. Дядо Симо слезе от нея и се развика:

-Остави детето, не стига , че Ви приехме в България и Ви храним, а и посягате на децата ни!

Маня беше на шестнадесет години, но нямаше приятел. В училище само един Лъчо я гонеше, но тя не го харесваше. Мъжът изгледа мръсно дядо Симо и се отдалечи.

-Малката, ще се видим пак.

Като се прибра в къщи Маня разказа всичко на майка си, която много се ядоса. Решиха с     баща и повече да не я пращат на извора. Мина доста време. Дойде лятото и Маня трябваше да работи нещо , за да помага на майка си. Освен на тютюна друго нямаше. Ставаше рано и лягаше рано, всеки ден беше като пребита, но се държеше заради болния си баща. Една сутрин и майка и не можа да стане, като че ли се беше разболяла, една такава восъчно жълта станала. Всичко легна на плещите на Маня, която се чудеше как ще издържи. Трябваше и да домакинства. Баща и започна да пие някакви отвари от билки вместо вода и беше по добре, но майка и…не. Трябваха пари за лекар и за майка и . Поиска от леля си, но тя и даде малко. Нямаше други близки. Появи се на улицата и черния мъж, в ръце държеше дебел , златен ланец и го размята  пред очите и. Щял да ги закара до града с майка и  да плати за лекар и лекарства ама…Маня изпищя и реши да иде при кмета. Нямаше вече къде другаде. Грешка или не, умна беше и отиде. И край… Черният мъж започна да и досажда и в къщи, да я заплашва, но никой не смееше да му направи нищо, да я защити. Държавата го защитаваше.  Маня усети накъде бият нещата и замина за града. Имаше приятелка, която с родителите си скоро се преместиха в града, която я обичаше. Изслуша я и с майка си я  заведоха в една кантора, така му викали. Маня нямаше как да работи и да гледа двамата си болни родители. Това я караше да си посегне на живота, но беше силна и се държеше. Уредиха сделката и бързо къщата беше продадена, напусна селото с баща си, а майка и влезна в болницата, то беше диспансер някакъв. Не  и даваха много дни живот. Маня нае квартира с две стаи и започна да работи в града в една шивашка фирма. Майка и я беше научила да шие много добре. Сама кроеше и шиеше дрехите си последната година. Нещата се уредиха донякъде, но майка и се влошаваше и една вечер я извикаха да си я прибере. Починала внезапно. Някаква болест като натравяне, но не и казаха от какво. Оставила бележка за Маня да бяга от черния човек, да се пази от него. Да не  казва на баща си нищо за бежанеца. Да не взима пари и злато от него. Маня очакваше това, защото този мъж беше се заканил  и не беше толкова млад. Закле се, че ще отмъсти за майка си и ще мълчи. Този нямаше как да не я потърси след смъртта на майка и. Така и стана. Но тя беше подредила нещата така, че приятелката и и родителите и  да видят и чуят всичко. Знаеше че държавата ще го защити ако и  на нея стори нещо , но Маня беше смело момиче и не от онези ,дето тичаха по мъже  за дрънкулки и  пари. На 112 бяха известени и черният мъж с много сложно име беше арестуван. Дори и такъв пак се заканваше. Но изглежда го пуснаха. Няма как, защитен е и то в Родината на Маня. Той  - бежанецът. Една вечер се прибра уморена не толкова, а доволна, че е отмъстила за майка си. Баща и както винаги спеше. Позвъни се на вратата, но Маня не отвори. Чу женски глас –непознат. Позамисли се и се реши да отвори. Черният мъж  нахлу  и  я обхвана така, че се опита да и запуши устата с кърпа воняща на нещо. Жената ,която беше с него беше много по черна и грозна, влезна и започна да тършува. Търсеше парите от продадената къща, си помисли Маня и реши , че сама трябва да се оправя, че няма правда, закони и държава. Квартирата и беше на шестия етаж в стар  жилищен блок в града и терасата беше с доста изгнила дървения. Беше тъмно, а улично осветление нямаше ,както навсякъде в по- малките градчета в България. Изкара го на терасата. Той вече я разсъбличаше. Тя се обърна  и се преметна през дървенията на терасата на съседния апартамент, а той увисна от другата страна. Дървото не издрържа, счупи се и той падна долу. Жената ,която беше с него побягна надолу по стълбите. Надяваше се да е жив и да се е закрепил на друга тераса. Но…имало Господ, след като няма държава. Черният мъж лежеше долу на плочките, а ризата му се белееше, друго не се виждаше. Дойде полицията. Черната жена беше избягала. По късно се разбра, че е хваната, но освободена. Ясно защо. Разкарваха Маня дълго по съдилища, разпити, но нищо. Беше си нещастен случай. Когато разбра , че баща и от силните сънотворни нищо не е разбрал, видял Маня се зарадва. Само той и бе останал, прегърна го здраво и целуна. По –късно смениха квартирата, а баща и оздравяваше по малко, но все пак не ставаше за работа каквато и да е . Момичето беше доволно. Отмъстило за смъртта на майка си. Има си  баща до нея. Това и стигаше, а работа ще си намери. Друга. Млада е . Може и да учи. Защо пък не. Моден дизайн.

проза А.Х.Т. sekirata cekupama


http://bradva.bg/bg/article/article-59776#.XQz4vaIzbGg

Последни 20 регистрирани посетителя
06:20 - barin
23.06 13:29 - malchaniaotnadejda7
21.06 19:43 - blogbg
21.06 07:27 - krumov
21.06 06:14 - apostapostoloff
21.06 06:07 - apostapostoloff

Костенурка и кълвач