Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2020 23:54 - 19 феруари - ден за разум или ден за чуства?!
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове:
1



/втори опит, първият нещо реагира погрешно на клавиатурата и изчезна яко дим/

И така, колеги, аз исках твърдо да напиша, че след няколко дни на премеждия троля най-сетне отново е на линия, малко изтощена, без настроение да пише за годишнината от гибелта на Васил Левски, кой знай защо, може би - заради това, че не намира у себе си подходящи чуства за тая работа?!
Ала след като видях в едно заведение до автобусната спирка за Пловдив тази вечер телевизионен репортаж за честванията на годишнината в град Карлово, мисля, от вчера, брей, и след като гледах, докато вечеряхме, част от предаването на г-жа Люба Кулезич, в което тя беше поканила историк, който разказа /макар и недостатъчно добре обосновано фактологически, за жалост/ интересно нещо за това, защо не бивало да се "комплексираме"  от това, че  мнозина твърдели, че "сме предатели", а това не било вярно / и не е, бих казала аз също/, и след като г-жа Кулезич намекна за изявата на премиера Борисов, който също искал да вмени срам у населението, по повод годишнината от обесването на Васил Левски, в т. ч., аз се повдъхнових, дето се вика, изправи ми се козинката на ушите, и тъкмо си виках, че тука ще падне смех, защото всъщност, доколкото си спомням от статия в днес. бг, която видях като заглавие сутринта, то той наистина беше казал нещо за срам, но го биеше казал в лична "аз" форма, тойест, човекът, който трябваше да се срамува, си беше лично той, напреки, дето  вероятно журналистите у нас, и г-жа Кулезич, искат да го видят като премиер, той явно, не искаше това в тая фраза, ала ето, идвайки с желание да намеря статията в днес. бг, не я открих, и настроението ми отново спадна. Рекох си - Елисавето, какво ще обясняваш тука, тия сложни софистики, как трябва да се изразява един премиер, в какво лице и какво число, и кой поема отговорност за фрази в първо лице единствено число за човек на такава длъжност, и колко смешно й това, защото всъщност, това лице и число означава, че той не знай, че йе поела тая отговорност, не йе достигнал до тая идея въобще ,нооо....
Хихи, да, колеги, друго беше, когато всичките "бяхме предатели", нали?/// Да ви кажа, добре, че вече май не е така, и добре, че светът върви напред....
А днес, всеки е свободен да изразява своите чуства. И хората се опитват да ги изразяват - търсят идентификации в символи и идеи, които им се струват близки и сигурни, си гур ни, колеги///. Ето например, набързо прочетох една статия в дир. бг, относно мнение на един голям наш писател и поет - Стефан Цанев, автор и на твърдо популярно произведение за Левски, в което той се опитва да каже истини за днешни празник, но на мен нещо там не ми достигаше, също. Дир. бг бяха избрали провокативно заглавие - дето Стефан Цанев бил заявил, че не можем да предложим образование за държавници /цитирането е неточно, колеги/. Аз, естествено, се залепих за това заглавие, защото от него излизаше, че образованието, койето е стълб на всяка държавност, не само не е в състояние да даде нови държавници, но е и отишло на кино, и заради това, и не само /а вероятно колегите просто са искали да правят препратки с последните статии за сексуалното образование или кой знай/. Трагично заглавие, колеги, но се оказа, че контекстът на казаното бил друг.  Какво казва Стефан Цанев в статията на дир. бг /"Стефан Цанев: нямаме образование за подготовка на държавници 20.11 мин. на 19 февруари 2020 г., редактор Виктор Стефанов/: "Защото да управляваш една кола, самолет, се учи, но да управляваш държавата, е много по-отговорно. Ние нямаме такова образование в България за подготовка на държавници.". Хехе, колеги, аз бих опонирала на г-н Цанев, тъй като възможността да се учи карането на кола и самолет с издаване на български документи за правоуправление е изключителна, тази възможност по времето на Васил Левски - да бъдеш инженер или лекар, като сравними професии и отговорности към обществото/макар и далеч не точно сравними/, на практика не е съществувала. Образование за държавници България може да даде и го дава, ала изборът е много труден, за тези, които искат да бъдат държавници - защото те си носят отговорността персонално, пер со нал но/// - хехе, ето, например, като нашият премиер Борисов, който също си е понесъл персоналната отговорност, дори казана от него в първо лице////. С изказването си г-н Цанев няма право да снема тази персонална отговорност от лицата на нашите политици и държавници, каквото и да мисли за тях, тъй като ако я закачи за образованието и за институциите, то те не могат да я понесат повече, тъй като вече са претоварени.
Какво друго интересно изказване на г-н Цанев е цитирано в тази статия - "В нашата държава и държавите наоколо много по-добре би било да се избират умни и учени хора да управляват държавата. Защото демокрацията има един недъг, че мнозинството винаги избира да го управляват хора, равни на неговите способности и ум, а по-умните, по-образованите, те се игнорират от мнозинството, защото не са равни на него.". Тук, аз изцяло не мога да се съглася, с нито едно от двете изречения, както те са изказани от г-н Цанев, тъй като смятам, че нямат и ясна логическа връзка помежду си. Г-н Цанев не добавя, че освен умни и учени, хората, които би трябвало да управляват България, би трябвало да бъдат и почтени, и хора, които имат много ясна визия за това, как трябва да се работи за България. Може би на загубата на това уточнение, дължим минорното настроение във второто изречение, в което се говори за това, че демокрацията име един недъг /който не е наречен основен обаче, а е такъв, според логиката на казаното/, че винаги избира да го управляват хора, равни на неговите способности, което аз бих искала да оспоря. България е управлявана през тези повече от 30 години на демокрация освен от г-на Борисова, то и от редица други държавници - мъже и жени с научни звания и титли, в нейното Народно събрание /и във Великото народно събрание/ са вземали участие забележителни хора, чиято памет не бива да се слива с тази на "мнозинството", което и да е то.
Не съм съгласна и с идеята, че по-умните, възможности за държавници се игнорират от обществото, тъй като "не са равни на него". Това определение е много жестоко и прехвърля цялата вина от задкулисните политически игри у нас върху "мнозинството",  което при това е наречено "неравно" със своите умни и способни членове. А винага е персонална, много добре видима и доказуема, и няма нищо общо с това, колко смел или тъп е нашият народ, дам. А той, народът, наистина си е много смел, и изобщо не е тъп, и не, не всички единици в него са готови да си паркират колите в градинките в София, пречейки на минаващите майки с колички и старици и обикновени хора по тротоара и не желаейки да напишат една жалба до Столична община за това положение.
Има едно много интересно изречение в края на тази статия, отново цитат от мнението на г-н Цанев - "Съвършенството на една личност предизвиква възхищение, но по-често това се превръща в завист и омраза, такова нещо се е случило и с него."
Все си мисля, че съвършенството рядко предизвиква завист и омраза, дори си спомням, че има описания как тълпата затихва, щом водят затворник към ешафода, който проявява лично достойнство. Г-н Цанев разказва по-горе как "Когато проследявах свидетелските показания за процеса, колкото Левски се е държал по-гордо и достойно, толкова свидетели са освирепявали и са крещели срещу него." - ето какво казва той, и тоя момента ужасно ми напомни една от главните причини, поради която не писах тази година тук за 18-ти февруари - онези странни, иконични представи за Васил Левски, които представят под формата на пиеса ВСЯКА  година в един и същи почти формат учениците от моето бивше средно училище в град Карлово - образът на "светлия" Левски и "тъмните" около него - били те турски чиновници /за които имаше дори и опити да бъдат представяни като по-мъдри и умерени от българските герои, с изключение на майката на Левски, тц, и евентуално още няколко "хвърчащи" между вощениците женски образа///. Изобщо, тоя иконичен образ, на който говори и г-н Цанев, за това, че предизвиквал омраза у виновните, на мен ми е болезнено познат, и малко писнал.
Но той не отговаря на въпроси, този образ, задава перспективи, най-вече сценично - драматични, но не отговаря на въпроси....
Като важния въпрос за държавниците, например///. Всъщност, колеги, аз изобщо нямаше сигурно да седна и да пиша тази вечер тук, ако не бях видяла във фейсбук изказването по повод празника, направено на 18 февруари от кмета на град Карлово, г-н Емил Кабаиванов, който, както и друг път съм писала тук, всяка година, успява да ме порази и да ме накара да се смея презглава.
Как започва той своята тазгодишна реч - "Тук, до паметника на Левски, ние сме с две чуства, които винаги се борят в нас са 18 и 19 февруари - чуството на светла тъга по изгубения най-свиден син на Карлово и на България и чуството на дълбоко преклонение пред саможертвата, моралната чистота на Апостола и неговото дело."
Йоо, колеги, вижда се на първо място, дето Кабаиванов, бие г-на Борисова по чуства, докато Борисов изпитва основно едно, Кабаиванова заявява две, че и за две дати, да си ги менка, ко стане нужда - значи, и за 18-ти, и за 19-ти февруари, язък, дето заря немаше и на 19-ти в Карлово, обаче////? Зачто, питам аз?!
Е, предполагам, че мнозина от нас са били заблудени от празничния сленг на държавния апарат, в който се повтарят успокоително "дълбоко преклонение", "моралната чистота на Апостола" и "неговото дело", тц, но аз лично, намерих "светла тъга" за привнесено от модерните сленгове на карловските некролози, койето не е много добре, защото тия са много, и някой все ще си познае роднината...
По-нататък следва изречение, което третира желанията за свобода на "българското племе", а след него - гвоздеят на речта на г-н Кабаиванов - "Ще кажа думите, които мнозина от нас мислим: "Прости ни, Апостоле, защото не можем да бъдем на твоята висота." Йок, майка, верно е, г-н Кабаиванов, и си личи, хаха////Е, числото е различно на местоимението, но все пак, все пак, е твърде директно, колеги, като послание, и като ОБВИНЕНИЕ, ?!
"Прости ни, Апостоле, защото не можем да бъдем толкова чисти, целеустремени и жертвоготовни."
"Но ще се опитваме и се надявам да дадем сила на нашите братя и сестри от цяла България - да бъдат истински родолюбци и много смели по отношение на Родината." Аз лично, от толкова пожелания за смелост - към братята и сестрите в трето лице, ей Богу, така и не разбрах, в какво трябва да бъдат смели "братята и сестрите", но явно г-н Кабаиванов, който смята, че след като той не е достоен, и всички ние не сме достойни, поне трябва да се намерят някакви достойни, които да бъдат смели, пък квото ще да става, брей....
"Да бъде вечна паметта за Апостола и за това, което той ни остави! да бъде вечен неговият пример! Да живее България!". /публикация, съдържаща тези моменти от речта на г-на Кабаиванова и други подробности на страницата на вестник "Диалог днес" във Фейсбук/.
Та така, колеги, карловският кмет изпревари по чуства премиерът на републиката на тазгодишните частвания за навършването на 147 години от гибелта на Васил Левски, в Карлово имаше заря, мисля, и в София, че не видях добре, заря има в чест на Васил Левски два пъти в годината / в София - мисля, само един път, а може и да греша, хихи//. И още една заря има в Карлово - за Нова година. Добре, че тази Нова година кметството отпразнува по-рано без чествания на площада, тъй като щели да дойдат пияни граждани и да развалят тържеството, тц, тъй като полицията, не може да ги усмири, ни кмета///. И сега - това. Ми да видим, колеги, как ще е на 3-ти март, хихи, когато троля ще участва заедно с Градски камерен хор "Маестро Георги Атанасов" в тържествената програма за честването на празника на площада на града, г-н Кабаиванов - също////. Ха, да видим тогаз, кой крив, кой прав, щото няма да го има, премиера, да си мерят с г-н Кабаиванов, чуствата///.
Една песня, поздрав, за всички тролове - родолюбци /през последните две години г-н Кабаиванов все повтаря тая дума, сигур са някои купонжий, тия родолюбци, или поне аз се надявам на това, щото иначе много скучно///, на тролоците и на най-малките троли///















Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651238
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031