Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10 15:28 - ИЛЮЗОРНО, ЗА МЕН СЪДБОВНО, ЗА НЯКОИ ПОЗОРНО!
Автор: jupel Категория: Поезия   
Прочетен: 59 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 08.10 23:55


 image

Боже, колко  мъка, колко гадост,

падение и гнусота!

Надиплен е и този сайт  със жалост,

с едни и същи - Срамота!

Миризма на завист и ненавист

витае като демон зъл,

а мислех си, че е оазис,

а то било е просто СЪН!


стихове клип  А.Х.Т. sekirata cekupama

 https://www.youtube.com/watch?v=f5S-bSvY0VY






Гласувай:
2
2



1. jupel - https://www.youtube.com/watch?v=f5S-bSvY0VY
08.10 23:51
Росо, защо се правиш на ощипана мома, виж се какви "поезии" твориш!
СИТУАЦИЯ
Дойде във нашия квартал производител,
на наше сиренце и масълце,
цени прилични, може всеки жител
да си закупи родно от сърце.
Загубих ума и вкуса си спомних
на наша мандра, българския вкус,
и кашкавалчето е наше, Боже:
- Момче, навярно Бог те пусна тук!
Не ща ям аз вече европейско
нито от Брюксел, нито от Париж,
нито от Немско, нито от еврейско,
нито от Турско или от Дръндиш.
И вием се така, една опашка.
И мери точно младото момче.
И ни продава вкусотия страшна,
и ни мирише сякаш на селце.
- Ръце ви златни, - казвам с благодарност.
А той се трогва, пък се сепвам аз
поглеждам - неочаквано в торбата,
той сложил бонус даже малка част.
И моля се, дано е на пазара,
и магазинът да не си смени,
защото си припомняме буквара
на българските хубави храни.

8 октомври 201г., София
Росица КОПУКОВА


ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО
Беше хладен и златен октомври,
умаляло ми беше палто,
но запазено, сякаш шедьовър,
чудна кройка. Реших, за добро
да го дам на жена с три деца,
ниски доходи, тя - продавачка,
да се топли през зимата зла.
И го дадох, но шефът я смачка.
Той видял този дар и решил,
че го нося аз за магазина,
тутакси й го взел с поглед мил
и продал на клиентка безименна.
Онемях. Исках разговор аз
да направя със него по - после.
- Не, недей. Съкращава за час
и ще ходя и гола, и боса.
Тъй ми каза . Душата ми взе.
Топло яке намерих тогава.
И по здрач й го дадох, поне,
идва студ, да не се разболява.
Колко плака горката, не знам.
После той си закри магазина.
Но и днес през октомври оттам,
плача аз, колчем близо намина.

7 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Пак двамцата с Постоля ми спретнахте жалбичка , та ми блокираха още един съвсем нов ПРОФИЛ. ХАЙДЕ, ШИРЕТЕ СЕ...аз има къде да съм - ВСЕ ОЩЕ ИМА!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 266692
Постинги: 288
Коментари: 406
Гласове: 1997
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031