Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2012 20:41 - ПЪРЗАЛЯШЕ СЕ
Автор: jupel Категория: Изкуство   
Прочетен: 1618 Коментари: 0 Гласове:
6



image

Пързаляше се. Снегът бе покрил всичко, но отдолу под него имаше лед. Студ. Студ навън, студ вътре. Душата топла. Сърцето пареше, биеше лудо и като че ли искаше да излезне навън на свобода. Толкова силна беше жаждата му за свобода, че беше забравило опасността от студа. Бързаше. Човекът бързаше занякъде и бе изгубил посоката във виелицата. Оказа се, че пътят е крив, крив освен хлъзгав. Намести калпака на главата си, но разкопча кожуха . Сърцето го стягаше и биеше в ритъм тъй познат, ритъм на бясно и щуро сърце и ...болно. Да, някои биха казали болно. Ако целият този маратон в живота му беше измислица, би било друго, ама не. Сърцето трябваше всичко да понесе. Човекът трепереше, но като че ли не от студа. Усещаше снежинките , които щипеха лицето му, тежаха на миглите му. Някъде виеше куче. Беше чувал, че това е предвестник на скорошна смърт в близост до животното, но не искаше да вярва. Беше му писнало от всичко. Бързаше. Надяваше се да стигне до къщата, колкото се може по бързо, навреме. Искаше да се убеди , че тя - неговата голяма любов го чакаше, че тя бе същата. Въпреки приказките не искаше да повярва, че се е променила изцяло, че не е онази жена , която познаваше. Не искаше да мисли, а и не можеше. Някой му спираше мисълта. Най после видя светлина. Това трябваше да е къщата, трябваше. Вече тичаше, доколкото можеше в това лошо време. Спря запъхтян на прага и разбра, че нещо не е наред. Глуха тишина. Самота. Усети я как го заля и идваше отвътре. Когато похлопа на вратата усети, че краката му се подкосиха, но намери сили подпрян на стената да се съвземе. Стори му се ,че мина цял час, докато вратата се отвори. На прага стоеше стара жена , буквално старица.
-Добре ми дошъл !
-Добър ден !
Той не можеше, не искаше да повярва, че това е тя. Само очите и бяха същите, донякъде. Гледаха студено някъде в една точка, в пространството. Забрави за ръцете си, за прегръдка, за миналото, за всичко ! Искаше му се да се върне, но накъде и за кога? Беше твърде късно.
-Това ти ли си, мила ? Какво направи животът с теб? Защо , мила ? Защо на теб ?
-Не говори, ела поседни, тук е топло, нали ? Виж какъв е клинч навън.
-Навън ?
Очите му се насълзиха.Все пак успя да я прегърне. Ръцете му трепериха. Приседна до камината, но не усети топлината. Стана му студено, много студено.
-Започни. Разкажи.
-Няма смисъл, всичко виждаш. Това е тя човешката злоба и завист, която погубва всичко добро и красиво. Красива, каквато бях . Но това не е беда. Успях да запазя вярата в себе си, макар и почти всичко да ми е безразлично, сиво. Но ти си същият , пълен с енергия и бодър дух.
-Не, не позна. Сухо живях без теб, сухо ми е ! Надявах се до последно, до момента в който те видях , но ти....! Ти, мила, наистина не си същата ! Какво направиха с тебе, кои ? Защо, кому бе нужно това? Къде са онези искрици в очите ти, топлата усмивка? От теб лъха на студ ! Защо , мила ?
Не издържа, разплака се , като малко дете. Не плачеше за нея, не и за себе си. Плачеше за съдбата, за живота. Този живот, който той не одобряваше. Съдбата , която се беше подиграла с една голяма и чиста любов. А може би и хората, озлобелите , като зверчета хорица, защото явно злите бяха повече на тази Земя.
-Няма смисъл, мили ! Животът е маскарад. Оцелява бруталното и грозното. Не съм песимистка, просто много видях, много разбрах и бързо остарях.
Тогава какво? Да умираме ли и то в навечерието на Нова Година, която би трябвало да ни донесе поне, поне малко любов ?
-Къде е тя? Ами не, не е нужно. Защо? Нима не си пил айрян без сол? Можем да се храним с ястия и без подправки, нали?
-Не, не е същото.Не мога да живея без вкус. Не мога, но те моля да ми отговориш съвсем искрено поне малко обич,любов остана ли в теб от тогава? От тогава, когато напусна дома си заради мен.
-Не! Не мога да лъжа. Не те обичам така , както тогава., но те харесвам те, уважавам и те ценя. Наказана съм за това ,че напуснах хората, които ме обичаха, които бяха моето семейство. Наказана съм заради това, че напуснах хората ,които ме обичаха, които бяха моето семейство. Наказана съм заради голямата си любов към тебе тогава, наказана съм и няма връщане назад. Или приеми нещата такива каквито са, или сбогом. Студът ще продължи ,но аз му свикнах. Загубих всички и всичко, ти ми остана, но може и да греша. Реши го ти.
-Може ли да те погаля и целуна за последно? Може ли? Съжалявам ,мила! Ти им позволи, защо им позволи да направят това от тебе, защо ,мила? Не те познавах такава, не мога да приема другата в теб. Не мога. Не искам.
За броени минути се намери навън. Не следваше пътя , тръгна към гората.Там не се пързаляше, виелицата беше утихнала, а сърцето му умряло. Забрави си калпака там, при нея, но не му трябваше, главата му беше на мястото си. Беше с акъла си, но му убягваше ритъма на сърцето. Не го усещаше вече. Беше страшна студ . Клинч. Брутален клинч.
 



Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 619688
Постинги: 1197
Коментари: 864
Гласове: 5132
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031