Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2012 20:51 - СМИСЪЛЪТ НА НЕЩАТА
Автор: jupel Категория: Изкуство   
Прочетен: 1515 Коментари: 3 Гласове:
17



image

-Та казвам ти, Минке, уредила се нашата Гина. Построиха си къща в центъра на града. Кмета скачаше, но го укротиха. Пари ли му дадоха, какво ли, но къщата стана за чудо и приказ. Мъжът и нали ходи по чужбината да печели. Доста парички донесе пък и тя нали получи наследство след смъртта на баща си. Къщата е една такава голяма да и завидиш. На три етажа е с вътрешни стълби. Обзаведоха я по последна мода. През лятото щели и басейн да правят най вече заради внуците. Не знам дали е заради тях, но те си живеят живота. Би трябвало да се охарчат след всичко туй, ама не. Това лято ходиха в Гърция на море и стояха там две седмици.
-Ама ти завиждаш ли им?
-Благородна завист. Не е друго.
-Могат хората, върви им и това е. Ние отстрани ще гледаме
и ...приказваме.
-Защо не, уста ми е ще приказвам. Нима на тебе не ти прави впечатление това онова дето става. Доскоро бяхме село, сега сме град.
-Я млъкни, само с политика не ме занимавай. Той кмета си знае работата. Виж колко години вече е кмет. Нали ние си го избираме.
Стояна се изсмя на глас, но не и беше весело.
-То и да ги избираме или не, те сами се избират. Кой пуска кокала?
-Нищо не остана вече. Какво да крадат? Щом стигнаха и до пенсиите ни, яко са я закъсали..
-Ти не ги мисли. Има, има, добре си правят те сметката. Ние с тебе сега какво правим? Дишаме пушилка само. То така не става. И Минка и сто, като нея ще се оправят, защото не приказват, а действат.
-Искаш да кажеш, че работят? Аз не работих ли, та и сега блъскам?!
-Явно не знаеш как, къде и с кого.
Автобусът спря на поредната спирка и това сложи край на сладките приказки на двете пенсионерки.
Едната пое към пенсионното, а другата към пазара.
Д-р Иванов си отдъхна. Беше му омръзнало да слуша подобни разговори на пейката пред блока та и в коридора пред кабинета му. По цял ден тези бабички се чудеха кого да оклюкат. Намират си ходене, нали транспорта им е с намаление.. Особено зимата се возят на топличко по цял ден, почти без пари. Личните лекари бяха проревали от пациентки пенсионерки. Плащаха си таксата, мърмореха, но си я плащаха въпреки покачването и всяка година. Пък после пенсийте им били малки. Д-р Иванов се беше нагледал на такива, а тази сутрин тези двете му развалиха настроението за цял ден. Днес имаше две операции. Притесняваше се за малкото дете.. Знаеше, че има голям риск, но родителите настояваха за операция. Всеки родител иска да има нормално дете, но това не зависише само от майката и таткото. Такъв беше и този случай. Д-р Иванов ги предупреди, че операцията е рискована. Подписаха се и толкоз. Днес той трябваше да се докаже за кой ли път, като добър хирург.
-Докторе, едно кафе за добре свършената работа?
-Може, добре ще ми дойде. Наистина всичко мина добре. Сега ще чакаме да видим как ще се справи организмът на момчето. Оставяме нещата вече в Божиите ръце.
-Дано да има късмет детето. Жал ми е за родителите, но какво да се прави -съдба.
Сестрата направи две кафета.. Личеше и умората в очите, но не се предаваше. Гледаше сама детето си и ходеше на работа. Д-р Иванов точно такива хора уважаваше и разчиташе на тях.
След работа не се прибра направо в къщи. Отби се в близкото заведение. Имаше нужда от нещо по силно, тонизиращо. Получи го. Диана беше на смяна и му сервира. Не пропусна да му се предложи за кой ли път.. Не му беше до жени. Бяха му омръзнали стажантките пък и все още имаше запазени сестрички. Приказката, че медицинските сестри си падали по докторите е вярна, но защо ли докторите вече спряха да си падат по жени. Напрежение, стрес. Цялата им работа беше изпълнена с риск и то голям. Касаеше се за човешки живот, както и в този случай.
-Докторе, може ли?
Д-р Иванов се обърна и видя зад гърба си бащата на детето.. И тук го намериха.
-Какво има? Какво е станало?
-Нищо, докторе, само исках насаме да говоря с вас за нещо специално.
-Операцията мина добре, нали ви казах.
-Да, благодарни сме ви, но аз имам лична молба към вас. Предполагам, че нищо няма да ви коства да ми я удовлетворите?
-Давайте направо!
Ами искам да проверите кръвните изследвания. Съмнявам се, че момчето не е от мене. Откакто се е родило тази мисъл ме гложди, но няма как да го докажа. Не искам съпругата ми да разбере. Не искам да се чуе приказка. Разбирате ли ме?
-Аз ви разбирам, но защо точно сега? Детето ви се бори за живота си, а вие ме занимавате с кръвни групи и ненужни изследвания. Не се наложи преливане на кръв, не се получиха и усложнения. Какво искате, да предизвикате съдбата ли? Аз съм лекар и за мен това дете е един човешки живот, а кой е бащата не ме интересува. Извинете ме, господине, отместете се, направете ми път да мина! Радвайте се за един спасен човешки живот, най вероятно живот на вашето дете. Д-р Иванов се прибра в апартамента си и беше си обещал, че няма да изживява чуждите драми, но се сети за бившата си съпруга и му стана зле. А трябваше да поспи. Трябваше му сън, здрав сън. Пусна си Вивалди и така отпуснат в креслото заспа. Вън нощта се беше спуснала и луната тихо надничаше в стаята. Галеше с лъчите си бледото лице на доктора, който явно много му дойде и този ден.
 




Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. magnoliya - БРАВО! Прекрасен разказ! Беше ...
03.02.2012 00:39
БРАВО!
Прекрасен разказ!
Беше ми много интересно при теб!
цитирай
2. alhimik1 - !!!наистина...много добре разказана човешка история...нали съм лекар хе
02.05.2012 11:43
Здравей, Анита!
Никос
цитирай
3. sekirata - Благодаря Ви!
29.11.2019 22:58
НО АДСКИ МИ СЕ ПРЕЧИ И МИ ТРИЯТ И ПРЕПРАВЯТ ТУК НЕЩАТА ЕДНА ГРУПИЧКА НЕЧОВЕЧНИ

22:52 - На 09 ноември в 09:24 съм пуснала този си пост и е ИЗТРИТ

автор: sekirata категория: Поезия
прочетен: 0 коментари: 0 гласове: 0


в jupel.blog а тук в sekirata.blog и

зобщо го няма с цяла дузина още мои постове

С тези жалби ТИ-........

НЯМА ДА МИНЕШ ПРЕД ГОСПОД И СВЕТИ ПЕТЪР ЕДИН ДЕН.

АМА ТИ НАИСТИНА СИ ВЯРВАШ, ЧЕ СИ ГОСПОД!?

СМЯХ В ЗАЛАТА СИ!


НА ЕДНА НЕОСЪЗНАТА
Да говориш за етика, естетика когато си затънал до гуша в мръсотия не е ли туй постъпка на не човек, а ...ентия? Да говориш за птички и цветенца, Слънце и Луна, а в грехове да си потънал и ...на, не са ли туй причини да си с Сатаната? Или просто болна си, неосъзната?


Ей, ЖИВА СЪМ и не си ти и онзи... които ще ме уморите,

САМО ГОСПДО СЪДИ И ТОЙ РЕШАВА КОЙ КОГА И КАК ....

Тук ще си спестя снимки и клипчета,

защото знам че ще го изтриете и този ми пост,


НО МИСЛИТЕ ЛИ ЧЕ ТОЧНО НЕГО ГО НЯМА

ВЕЧЕ ПОНЕ НА ПЕТ МЕСТА ЗАСЕГА?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 619793
Постинги: 1198
Коментари: 864
Гласове: 5133
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031