Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2012 18:03 - ЛАЗАРИНА
Автор: jupel Категория: Изкуство   
Прочетен: 2923 Коментари: 9 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Всяка пролет я обхващаше това чудо.И тази пролет нямаше да и се размине.Усещаше го с още по голяма сила.Празниците наближаваха, а тя вече беше в оня-другият свят.Изпадаше в едно такова състояние на безтегловност още от Лазаров ден.Никога не е помнела Цветница и Великден.Няколко дни преди Лазаров ден т.н. Лазарица и цялата Лазарова събота изпадаше в транс. Не можеше да се контролира.И това се повтаряше от времето ,когато...
Не искаше да ходи повече по лекари, да вярва на лечители и какви ли не още. Беше изгубила всякаква надежда. Чудеше се само, след като всичко е предначертано,"драснато" там горе, както казват хората защо са нужни тези лекари, лекарства най вече. Тя знаеше, че това са отрови, едно оправят друго развалят, но при нея не. При нея нямаше оправяне. Опита и с ясновидки, баячки и какво ли не. Във всички църкви я познаваха и само съжаляваха.
Редовните им приказки бяха-"Вярвай в Бог, моли се"! Не се решаваше да си смени името. Беше кръстена Лазарина на баба си по майчина линия и всичките там нейни роднини по женска линия,и самата тя се бяха родили все по това време.
Майка и също, но само тя и баба и имаха това красиво име.Баба и не е имала такива проблеми, но е починала точно на Лазаров ден. И тази сутрин Лазарина трепереше цялата,гореше,а беше още петък. Излезна навън и започна поредната си разходка в парка. Ставаше и хубаво , като гледаше тази зеленина,слушаше птичките и се радваше на безгрижно играещите деца. Не можеше и не искаше повече да се затормозява, да губи надежда във всичко земно.
Беше убедена,че това което става с нея е неземна работа,че това е Божа воля. Дано само издържи и не полудее. Искаше и се да тича, да побегне, но накъде? Не виждаше изход от това си състояние, лекарите също.
Пред нея такава красива гледка, а спомените и нахлуваха и нарушаваха приятните усещания на допира с природата.
Тогава, да, тогава не трябваше да се качва на този автомобил и точно в Лазаровата събота да загуби детето си. Но кой е знаел какво ще се случи. Курбани там всичко,което му е реда правеше,но все тая. Не искаше да е в тежест на съпруга си,затова го освободи. А той излезна егоист,както повечето мъже,на които всичко минаваше през стомаха и оная им работа. Ядосваше се на себе си. Обикновено се казваше -"Майките за всичко са виновни",но майка и нямаше никаква вина.
Беше навън,денят беше толкова слънчев, а тя мислеше за нощта, която и предстоеше, нощта срещу Лазаровата събота.
Понякога и се искаше в една такава нощ да си иде, да иде при баба си. Толкова и беше омръзнало всичко. Нямаше на кого да се обади и къде да отиде.След развода си остана съвсем сама. Приятелките и ако бяха такива, я имаха за луда, избягваха я. Родителите и живееха на село. За друг брак, дори приятелство и не мислеше. Знаеше че няма да се получи. Опита с един мъж, но не стана. Не обичаше да повтаря нещата в живота си. Огледа се пресичайки и забеляза колата, същата онази кола, която бе причината за катастрофата,при която загуби детето си. Не искаше да повярва, че е същата, но затвори очи и я видя същата, същата беше колкото и да не и се искаше да е така. На практика това беше невъзможно, мина доста време, а и двете коли трябваше да са в гробището за автомобили. Замръзна на място вперила поглед в колата направо нова, но същата като онази. Колата спря на няколко крачки пред нея.Лазарина не беше на уличното платно, но се изплаши. Все пак бе на разстояние от колата и побягна обратно към парка. Когато се обърна колата я нямаше. Нима това са халюцинации. Ощипа се,за да се убеди, че не сънува и реши да пресече на друго място. Този път безпроблемно. Беше на няколко минути път до дома си, когато някой в гръб я спря. Когато се обърна видя същото онова лице, което караше колата. Тя знаеше че мъжът е в инвалидна количка, но този не, не беше.
-Здравейте,госпожо!Познаваме ли се?
-Не ,не ви помня.
-Аз ви помня и не знам защо се криете?!
-Защото, защото...не ви познавам, господине!
Поиска и се да побегне, но много и стана все да бяга.Това вече на нищо не приличаше. Реши геройски да посрещне и този удар на този ден. Нали каквото е писано става, коя е тя да го спре. Паниката не и помагаше. Наложи си и успя. Самата тя не се позна.
-Кажете откъде ме познавате, аз наистина не си спомням? Толкова много хора си приличат.
-Тогава, тогава се качихте при мене в колата и много бързахте за някъде.
Така и така не се убедих,че сте ми казали истината, но карах бързо заради вас. Бяхте бременна
и наистина сгреших с тази скорост. Органите на реда всичко установиха, но вие, госпожо, изчезнахте.
Какво стана?
-Нима сте вие? О, не, това е невъзможно! Приличате на онзи господин, но той трябва да е в инвалидна количка.
-Трябва ли? Кой го каза?
Ами още тогава се разбра, когато бях в болницата, но да си призная не съм виждала човека след катастрофата.
Доста пострадах, а и след престоя в болницата имах и имам доста проблеми. Казват че били с психиката ми,
но така и така нищо не установиха, никаква такава диагноза на лице и до днес няма.
-А съпругът ви?
-Пое по своя път. Нямам представа къде е и с кого живее, и не ме интересува.
-Искате ли да поседнем ето тук в това заведение?
-Господине, много приличате в лицето на онзи шофьор,но как така да си позволя това, което искате от мен?
-Не искам кой знае какво, а една компания и по всичко личи,че ще е за втори път, а не ми се иска да е за последен.
Но моля ви останете, има какво да ви кажа!
-Добре, но нека бъде вън, ето тук на тази маса далече от вратата.
-Добро утро, момичето ми!
-Къде съм?
-На добро място. Изпаднахте в криза, нека така да го нарека и нямаше как да ви оставя сама.
-И колко време съм тук
-Ами ...има ли значение? Важното е , че сега сте добре. Не можах тогава да спася живота на детето ви,
но вашият обещавам ако ми позволите да направя красив.
-Глупости!Как стават тези неща току така?
-Съпругът ви не ви заслужава, убеден съм и не случайно загубихте неговото дете. Ако ме заобичате
ще си имаме наше и никога няма да го возим в кола, докато вие не разрешите.
-Вие познавахте ли ме преди да се кача тогава в колата ви?
-Та аз рискувах и моя живот тогава. Вие сте прелестна жена и се загледах в ... така стана.
-Не ми отговорихте познавахте ли ме преди катастрофата?
-Виждал ви бях много пъти и съм се заглеждал, затова ви и качих в колата си, още повече че бяхте и бременна.
Наистина си помислих, че е нещо много належащо, за да се решите да се качите в кола на непознат.
-Да, така беше и нямах никакви пари в себе си, бях без чанта дори. Но така живеехме с моя съпруг. Така....търпях.
-Ето че познах. Сега ще ви изпратя и ще ви оставя телефона си, ще чакам да ми се обадите и да ми кажете вашето решение. Гледайте само да не чакам с месеци. Каквото и да е то ще чакам да ми го съобщите. Вижда се, че сте самотна, объркана , млада жена, при това моя любима жена.
-Господине, прекалявате!
-Не, не прекалявам. Не съм ви докоснал с пръст, а можех.
Когато Лазарина се прибра погледна календара. Числата не бяха се преместили. Всичко и се проясни.
Беше объркана, не знаеше какво да направи, но беше толкова самотна и отритната от всички, като белязана.
Само той, той се интересуваше от нея и може би я обичаше, а защо ли? Пусна си един душ и си легна.
Опита се да заспи и си каза, че каквото сънува тази нощ това ще направи. Имаше усещането,
че някой и водеше съдбата, някой и управляваше мисълта, постъпките.
-Честит имен ден! -събуди я приятен мъжки глас.Подскочи в съня си и разбра,че е сън.
Този човек, той беше. Не можа повече да заспи, дочака утрото и реши да му се обади по телефона, всичко да му разкаже от игла до конец.
-Честит имен ден, мила!- чу го и по телефона. Нямаше съмнение, този човек присъстваше и е присъствал в живота и от много време преди тя да го е видяла. Нейното не беше просто фантазия. Чувстваше се добре около него и сигурно. Нямаше я обичайната паника и лоши мисли, които винаги я следваха.
Беше слънчев празничен ден. Лек ветрец потупваше по клона пред прозореца на дома на Лазарина, коята беше ослепително красива в розовия си тоалет!А той..той просто нямаше равен на себе си. Щастлив на седмото небе.
Ритуалът беше отминал и сега им предстоеше пътешествие...по море. Беше и го обещал.
-Как си, мила? Искам да си щастлива, заслужаваш го. Не ме интересуват другите хора. Ако наистина се застоим
в този град те ще разберат колко са грешили в преценката си за теб.
На мен ми харесваш такава каквато си. Обичам те!
Лазарина не отговори, само леко потръпна. Приближи се и докосна с върха на пръстчето си устните на своя съпруг.
-Замълчи. Знам. Твоя съм. Аз просто бях в друг свят.



Гласувай:
36
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jupel - Супер елементарно и простовато действате пак на няколкото и кво?
01.05.2012 18:10
Питам трябваше ли един час да се мъча да влезна в профила си и какво е това чудо само един dan, който го срещам и в сибир беге да ме е посещавал тук или това е самият Стефан Асеновградски, да де, вече Плевенски? Какво искате от мен?Този профил е само за моя проза,пречи ли на онези,които се имат за разказвачи или може би на поетите,които не са разказвачи ? И защо не и на чалгарките и хората им. Няма ли да забравите Полина , както ми писахте в сайта -Довършихме, секирке, твоята Полина -тотално?! Що за изчадия сте?! Хем сте некадърни, хем грозни и изкуствени, непълнолетни повечето тук -личи си, хем и злобни! Ама такава злоба и завист ви мори тези някои,че просто се излагате,но явно някой е стъпил на очите ви ако ги имате!
цитирай
2. mt46 - Поздрав
01.05.2012 18:33
за разказа!... Тук са ставали още по-големи "чудеса"...
цитирай
3. kostadin - Здравей, радвам се, че се появи!...
01.05.2012 21:20
Здравей,радвам се ,че се появи!
Ивтересна съдба.Хубав рязкяз е!
цитирай
4. ketcakuatl - БРАВО
01.05.2012 21:51
Хареса ми. Хвърлих поглед на първия коментар но не се замислих.
цитирай
5. daan - :)
02.05.2012 08:10
убав расказ
поздрав
цитирай
6. alhimik1 - И аз те поздразявам за разказа...силна си в драматичното, истина ти казвам:)))
02.05.2012 11:51
като старият театрал и лекар те съветвам да не се кахъриш от тези простотии, които стават наоколо...и аз го изпитах на гърба си...защото вредиш на себе си...
яд- е отрова, нали ?!
Схвани и намека на Марин Тачков...той е остро перо и ги знае тези работи хе
Чао засега!
Никос Варналис )))))))))))))
цитирай
7. dolsineq - Чудеса стават...:)
02.05.2012 13:03
Чудеса стават...:)
цитирай
8. vostroto - Разказът мисля, е хубав - пак ще д...
04.05.2012 19:45
Разказът мисля, е хубав - пак ще дойда.
Поздрави, и до скоро!
цитирай
9. анонимен - Винаги бъди себе си,
04.05.2012 21:50
защитавай правото си,
обичай ближния си,
търси истината.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 619694
Постинги: 1197
Коментари: 864
Гласове: 5132
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031