А. Х. Т. - ПАДАМ И СТАВАМ НА СЕБЕ СИ ВЯРНА ОСТАВАМ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.08.2013 00:08 - СВАТБАТА

Автор: jupel Категория: Изкуство

Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 24.10.2021 16:40

Най много и отиваше да се смее. И го правеше от сърце. Смееше се на простотията на хората. С тази трапчинка на лявата и бузка усмивкита и ставаше още по светла, по красива. Смехът и беше силен, звънлив, като камбана,тази, същата камбана на църквата до която живееше. Иначе на църква не ходеше. Изпитваше страх от многото икони и вътре въздухът не и стигаше. Миришеше и на тамян,на свещи и на що ли ...На празниците нямаше как, палеше по една свещица, но за здраве,за живите.За умрелите не виждаше смисъл да се пали. Не го разбираше това тичане всеки ден по църкви и палене на свещи от доста нейни познати и приятели. Вярваше в Бог, но най много вярваше в човек, в себе си. Знаеше, че каквото направи никой не можеше да и го направи и затова внимаваше. Стараеше се да не бърка, което беше невъзможно. Няма безгрешни хора на този свят. В това вярваше и го виждаше всеки ден.
Седна на пейката и зачака. Михаил не идваше, а обеща, че ще бъде точен.Тя знаеше, че така ще стане , но въпреки всичко дойде на срещата. Какво удоволствие му прави на бедната душица да се подиграва с нея? Явно така му харесваше. Беше от тези мъже , които се имаха за голямата работа. Тя го знаеше, но го желаеше. Беше и доста по млада от него, но преживяла какво ли не -много лъгана и пак, и пак прави грешка след грешка. Но този път няма да чака. Ето става и тръгва към църквата.Този път ще запали свещичка за себе си, само за себе си. Винаги е палила и за другите. Защо ли? Навярно от добро сърце.
Срещата им беше на пейката пред църквата и Светла пристъпи прага с желанието да бъде чута от всевишния. Омръзнаха и омразата и лъжите в този живот. Искаше да разбере как живеят отвън, там...оттатък. Виж, в това вярваше, вярваше ,че има друг живот след смъртта на Земята. Дали защото така и се искаше? Може би го свързваше с Космичното.
И...какво да види. В църквата течеше ритуал на сватба. Беше тихо, само гласът на свещеника ехтеше. Младоженците не бяха много млади, но явно щастливи. Държаха се за ръце и ....се целунаха.Точно тогава Светла видя...
-Мише, ти ли си?
Подпря се на първата колона , за да не падне. Нейният Михаил се женеше. Не, не може да е вярно. Този мъж просто прилича много на нейния приятел, пък и булката....Светла за първи път виждаше тази жена, това нейно пълно с лунички лице. Нямаше как да се приближи пък и нямаше сили. Шок. Това беше повече от шок. Близо месец излизаше с този човек и си мислеше, че го познава добре. Лъгал я е за дребни неща, закъсняваше за срещи, но чак дотам да стигне, не можеше да повярва. Не видя познат човек сред гостите на сватбата. Седна на най близкия стол и зачака. Ритуалът свърши и всички се отправиха към изхода на църквата. Светла изгуби глас. Опита се да каже името си, но не успя.Той, той беше. Но защо, защо го е направил? Той имаше чувства към нея, тя го усещаше и сега, когато си си срещнаха погледите. Подари и една тъжна усмивка .
-Как смее? Как смее да се прави на многостродален? Никой насила не може да го вкара в църквата.Той не обичаше да ходи там.Светла остана сама и хлипайки гледаше иконите пред себе си. Не можеше, нямаше сили да излезе навън. Отправи се към олтара и изведнъж изкреща:
-Има ли те, Господи? Ако те има защо позволяваш болката да разяжда душите на твоите чеда? Заплака, но тихо. Коленичи и дъхът и замря. Така остана близо час.Трябваше клисарят да я изведе навън, където слънцето силно печеше. Усмихваше и се.
-Я, какво хубаво момиче виждам в този светъл , празничен ден! Неделя е ,мила, защо си унила?
Пред нея стоеше Свилен - бившият и приятел. Както винаги изтупан и накичен с безброй пръстени и и дрънкулки по себе си.
-Здравей! -каза тихо Светла и се опита да се отдалечи от него.
-Не, няма да ми избягаш този път. Разбрах, знам всичко. Трябваше, миличко, това да се случи. Ти се подигра с мене, тогава.
Светла побягна към къщи и се молеше Земята да се отвори и да я погълне.Свилен се отказа да я гони, но се смееше така, както може да се смее само един нещастник, един подлец.Тя не искаше да мисли, не чуваше, не виждаше нищо. Бягаше, с все сила бягаше. Прибра се. Пусна си един душ. Свали щорите и се опита да заспи. Когато се събуди беше полунощ. Погледна се в огледалото и се изсмя на себе си. Видя
красивата си усмивка и изкреща :
-Ще живея и още как! Напук на всичко и на някои ще съм щастлива!
Взе дамската си чанта и изхвърча навън. В бара я чакаха нейните приятели. Беше забравила за рождения си ден. Цяла седмица ще празнува, ще се излекува.
-Дайте шампанското! Да пием, да се веселим, приятели! Животът е един тук на Земята. Нека го изживеем, като човеци!

проза автор А.Х.Т sekirata cekupama

Нагоре