Вятърът свистеше в клоните на дърветата около къщата.Снежната виелицa беше в стихията си. И дума и не можеше да става да се пътува в това време.Кучето скимтеше на двора и единственото ,което тя реши,че ще направи днес бе да нахрани поне него.Все още имаше с какво.То не беше придирчиво.Самата тя не помнеше от колко време не беше се хранила,като нормалните бели хора.Онази нощ починалата и майка и се яви на сън и я попита защо не я е родила в Джунглата поне банани без пари да яде,но отговор не получи. Възкръсналата и майка се бе издокарала с дебелото и кожено палто и не и обърна никакво внимание. Явно беше и сърдита.Всъщност това и палто пак някой и го бе подарил.Но къде ходеше тя?Никъде.Живееше като отшелник.Трудно контактуваше дори със съседите си.Не я разбираха,според нея.Всъщност много и се искаше да си има приятели,хубава работа,да няма това постоянно главоболие,свистене в ушите и желание да се пресели в отвъдното.Искаше и се,но не можеше да се справи.Това вътре в нея беше много по силно отколкото си мислеха околните,дори лекарите.Само тя си знаеше колко е силно и колко е безнадеждно всичко. Пълен срив ще каже някой,но не!Всичко идва от загубата на вярата в човека,в добротата на хората.И кои бяха виновни за това?Лошите.А тя не бе от тях,точно затова беше тяхна жертва.Когато ти вземат всичко,дори здравето,как да продължаваш да живееш.Те всичките тези-лошите са около теб,по друг начин разсъждават,общуват.Това егоизма, лакомията,злобата,завистта и бяха чужди,как да продължи.Задаваше си тези въпроси постоянно и нямаше отговор нито от живите,нито от мъртвите явяващи и се все по често в сънищата.Сложи дърва в печката и се зае пак с плетивото.Плетеше детски чорапки за кого и тя не знаеше.Навярно щеше да ги подари някъде,някога.Сестра и –единствената и жива роднина бе в чужбина,но много далече там зад океана,където всички българи бягащи от Родината си си мислеха,че са на най сигурното място там.Обичаше да чете много и всякаква литература,но не и вестници.Не вярваше на разните драскачи за пари,които твърдяха,че Сибир ще се слее един ден със Северна Америка,че Антарктида се пропуква отвътре,а не периферно и че от това нищо добро няма да последва. Знаеше,че това и да стане тя няма да е жива,и че човек е съвсем безпомощен пред майката си природа.Беше земна,макар че често летеше,летеше в мислите си и в сънищата си.Кучето се разлая и тя погледна през заскреженото стъкло.Мъжът беше непознат,но се спря точно пред залостената и с дърво порта.Нямаше желание да се показва,но той избута дървото и тя разбра ,че няма друг избор освен да се покаже.
-Има ли някой?
-Какво желаете?
Вие ли сте сестрата на Дафне Браун?
-Каква Дафне? Имам една сестра Дафинка и живее от много години в Америка,нямам никаква връзка с нея.Друга си нямам.Родителите ми починаха отдавна.
-Госпожо или госпожице,как да се обръщам към Вас?Няма ли да ме поканите,студено е ,а трябва да поговорим.
Не беше свикнала да кани непознати в дома си пък и мъж,но този и се видя свестен,доста възрастен.Тя все пак беше госпожица дори на години.
-Как пиете кафето със захар или без?
-Без захар,но благодаря,нямаше нужда !
Мъжът извади от голямата си чанта цял топ с книжа и започна да ги разлиства.Тя не разбираше английски,но той говореше доста добре български.Започна да и обяснява надълго и нашироко за някакви договори,сделки,дарения…
-Искате да кажете,че сестра ми не е между живите вече?Но тя няма как да не е имала там съпруг,деца,тя е доста по голяма от мен.
-Спокойно,нищо такова не съм казал,но сестра Ви е посочила само Вас за нейна близка,роднина.Засега властите още я търсят.
-Искате да кажете,че ми е оставила завещание или дългове?
Искам да кажа,че колкото и да Ви е неприятно ще се наложи да пътуваме с Вас до Америка,ако не веднага то след няколко дни.
-О,не! Няма да стане,за тази цел си има държавни органи,защо да Ви вярвам?
-Госпожице,аз съм честен човек и така стоят нещата,за ваше добро и това на сестра Ви го правя.
-И защо? Кой Ви плаща?
-Има кой.
Изкара си го на чорапчето.Захвърли го в ъгъла на стаята и за първи път се видя в това ужасно състояние.
Страните и пламнаха,очите и блеснаха,ръцете и се разтрепериха.Обикаляше нервно стаята, а човекът си наместваше очилата и я гледаше изумен.Навярно чак сега се е убедил,че тя е по различна от другите,дори от сестра и,която явно е познавал.Усети колебание в мислите му,но и разбра,че няма как да не му се подчини.Сестра и ги е забъркала някакви там,но защо нея търсят и то точно сега след толкова години.
-Госпожице,Маргрет! Отседнал съм в хотел „Липата” и до два дни-толкова мога да чакам ще Ви чакам да дойдете с решение,правилно решение.Съветвам Ви да постъпите разумно.Билета Ви до Америка е осигурен и пак благодаря за кафето,Маргрет!
-Но не съм Маргрет,а съм Маргарита!
Човекът стана и съвсем спокойно излезна от стаята с една широка усмивка,която съвсем я озадачи.
Цяла нощ се въртеше,не можа да мигне и час, и рано сутринта,когато навярно е поспала три четири часа пак видя в съня си майка си.Пак с онова палто същото,но някак си по тъмно кафяво бе станало.Майка и така облечена се хвърли в кладенеца на двора и заплува.Смешно и страшно,в кладенец,а плува.Затова ли се изплаши и се събуди.Излезна навън до кладенеца-целият покрит със сняг,но и не се опита да му отвори капака.Чу някакво свистене отвътре и изтъпя.Кучето се разлая и се нахвърли върху нея, не и даваше да се доближава до кладенеца. Реши се все пак и отвори капака.Погледна и изтръпна.Към дръжката на кофата бе прикрепен малък пакет ,като кутия.Затвори капака,но това беше само за миг.След това размисли и като че ли виелицата я подканяше да вземе пакета,когато го отнесе в къщи и се опита да разбере какво има в тази кутия изпадна в ужас.Това беше прах,прах навярно от мъртвец.Приличаше на урна.През главата и какво ли не мина,най напред помисли за сестра си,но пък този човек кога е успял да сложи урната в кладенеца,тя беше неотлъчно до него пък и кучето да го е усетило ако е идвал преди или през нощта.Стегна се както никога досега не го е правила,събра най необходимото в една чанта заедно с урната и се запъти към хотела.Там я чакаше човекът още по усмихнат явно доволен.Той не желаеше да отговаря на въпросите и.
-Тръгваме ли?Но първо ще върнеш урната в дома си,в кладенеца.
-Пак ли? Но защо?
-Нека не дразним мъртвите,които и да са те.
Когато пристигна в голямата държава всичко и се стори странно,дори човекът до нея стана много сериозен и се държеше строго с нея.Появиха се още двама костюмирани и я качиха в една голяма черна кола.Беше си казала да става каквото ще в крайна сметка една сестра имаше,за която все още се надяваше да е жива.Затвориха я в една стая и я разпитваха дълго.Най много я питаха сигурна ли е ,че с години не е виждала сестра си и откъде е била сигурна,че сестра и само в Америка е живяла.Затрудняваше се в отговорите,не знаеше накъде бият с тези въпроси,но най сетне усети,че сестра и не е била коя да е и че наистина е изчезнала . Не точно защото последните им данни били,че тя е била в самолет,който е свален от еди кои си.Не са сигурни дали е останала жива там където е паднал специалният самолет.Така му викаха специален самолет,специален полет.
-А така значи…посъвзе се и започна неистово да крещи и да вика сестра си.
-Стига! Вашата сестра си нямаше никой освен Вас в далечна България,но се съмняваме че е жива, че е оцеляла. Впредвид поста и ,ранга и се опасяваме да не е чужд агент,но сме длъжни да изпълним последното и желание да бъде погребана в България.Избрахме кладенеца Ви.
Сълзите спряха,само попита:
-И защо беше този театър,документи,пътуване? Разпити,дискретност?!
-Ние ще продължаваме да разследваме случая,да Ви следим,за което Вие оставате да живеете тук до разрешението на казуса и уточняване има ли смърт.Всичко Ви е подсигурено.Сестра Ви се занимаваше и с благотворителност,но нямаше свое дете,за което мечтаеше. Навярно за нея плетохте чорапките, а?
-Тъпи американци!-помисли си Маргарита,но не посмя да изкрещи. Убихте сестра ми. Едничката ми.
разказ лично творчество А.Х.Т. jupel sekirata
