https://www.youtube.com/watch?v=RjGLJ3jtqXo
sekirata Na Viktoria Marinova s liubov
Бягаше за здраве. Нищо лошо ,че съчетаваше здравословното с полезното.Чужденецът,толкова близък и стана,а тя тичаше все по бързо и се озърташе дано се покаже по бързо,някак си усещаше,че има и трети,който ги следи. Нямаше как, вече беше доста далече от хората,които като нея бягаха за здраве.Мястото беше не чак толкова оживено,но тя мислеше само да размени няколко приказки и да поеме плика с документите,които бяха толкова важни за нея,за работата и,за целта която си беше поставила да изобличи цялата тази мафиотщина около нея и сънародниците и. Нищо чудно,че точно чужденец и помага,а тази сянка, която усещаше,че върви по нея явно ще го изпревари. Докато се усети намери се повалена на Земята.Нечия ръка и запуши устата и блъскаше лицето и в пръста,влачеше я към храстите встрани от алеята. После всичко стана черно и потъна в мрак.
Полунощ. Няколко кървави петна по асфалтовата настилка на алеята се къпеха в лунен блясък и изглеждаха толкова зловещо на фона на писък на птица в близката гориста местност,че нямаше как да не се забележи това от човек в лодката в голямата река. Човекът беше рибар,но това което видя го накара да забрави защо е излезнал на риболов и се е отклонил от мястото , където по принцип ходеше .Нещо го караше да подкара лодката нататък,но я държеше все пак далече от брега и алеята. Не беше пил,много добре е и с зрението,но не искаше да повярва , че това е дух. Не вярваше в тези неща. Видение ли бе или истина? Жената беше красива с дълга руса коса и се рееше във въздуха над гористата местност. Последваха някакви звуци,които първо рибарят не разбра,но като че ли нечий глас започна да му превежда и в главата направо идваха думите.Гласът не беше нито женски ,нито мъжки,глас като минал през ток, през компютър.
-Не,остави ме,пиян си! Кой те изпрати,какво ти обещаха? Колко пари?
Защо точно мене,нима и Той е замесен,заплашен…нима?! Нали имахме за бъдещето ни планове с него,нали все още се обичахме?!
Това се повтаряше неистово до втръсване с усилване на звука и човекът едва издържаше,но видението се уголемяваше и насочваше към реката,като че ли показваше посоката , която взима този, на който говори жената . После се смаляваше и притихваше,стенеше,което човекът вече не издържа и подкара лодката. Два дни след това беше като болен и не смееше да се покаже навън,усещаше болка в главата,а и гледаше все пак телевизия. Не им вярваше много, но този път го взе на сериозно и разбра,че наистина е бил обект на някаква сила. Реши да замълчи, да забрави за всичко и да отиде за няколко дни на село. А може би трябваше да иде на лекар или в полицията, но си беше чист, натурален българин, а българите не правят така, те са по принцип- „Нищо не видях,нищо не чух,не ме интересува“. След няколко дни се прибра и реши да иде на риболов по друг маршрут разбира се,реката е голяма. Но….лодката му я нямаше, просто я нямаше, беше се изпарила някак си.Реши на мига да отиде в полицията,но се спря,защото не знаеше какво още можеше да му се случи,както е тръгнало.Така от акъла си, от какво ли пак замълча и прежали лодката си, тя и без това беше за смяна, имаше нужда от сериозен ремонт. Слънцето силно препичаше и реката приказно блестеше,беше като жива, като че ли искаше да разкаже на хората за нещо,да ги предпази,но само човекът чу пак този глас-„Исках да бъда полезна,исках да Ви помогна,хора добри“.
автор А.Х.Т.sekirata cekupama jupel