Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2019 11:53 - СВАТБАТА
Автор: jupel Категория: Изкуство   
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове:
3



 image

Най много и отиваше да се смее. И го правеше от сърце. Смееше се на простотията на хората. С тази трапчинка на лявата и бузка усмивката и ставаше още по светла, по красива. Смехът и беше силен, звънлив, като камбана, тази, същата камбана на църквата до която живееше. Иначе на църква не ходеше. Изпитваше страх от многото икони и вътре въздухът не и стигаше. Миришеше и на тамян, на свещи и на що ли ...На празниците нямаше как, палеше по една свещица, но за здраве, за живите. За умрелите не виждаше смисъл да се пали. Не го разбираше това тичане всеки ден по църкви и палене на свещи от доста нейни познати и приятели. Вярваше в Бог, но най много вярваше в човек, в себе си. Знаеше, че каквото направи никой не можеше да и го направи и затова внимаваше. Стараеше се да не бърка, което беше невъзможно. Няма безгрешни хора на този свят. В това вярваше и го виждаше всеки ден. Седна на пейката и зачака. Михаил не идваше, а обеща, че ще бъде точен. Тя знаеше, че така ще стане , но въпреки всичко дойде на срещата. Какво удоволствие му прави на бедната душица да се подиграва с нея? Явно така му харесваше. Беше от тези мъже , които се имаха за голямата работа. Тя го знаеше, но го желаеше. Беше и доста по млада от него, но преживяла какво ли не -много лъгана и пак, и пак прави грешка след грешка. Но този път няма да чака. Ето става и тръгва към църквата. Този път ще запали свещичка за себе си, само за себе си. Винаги е палила и за другите. Защо ли? Навярно от добро сърце. Срещата им беше на пейката пред църквата и Светла пристъпи прага с желанието да бъде чута от всевишния. Омръзнаха и омразата и лъжите в този живот. Искаше да разбере как живеят отвън, там...оттатък. Виж, в това вярваше, вярваше ,че има друг живот след смъртта на Земята. Дали защото така и се искаше? Може би го свързваше с Космичното. И...какво да види. В църквата течеше ритуал на сватба. Беше тихо, само гласът на свещеника ехтеше. Младоженците не бяха много млади, но явно щастливи. Държаха се за ръце и ....се целунаха. Точно тогава Светла видя...

-Мише, ти ли си?

Подпря се на първата колона , за да не падне. Нейният Михаил се женеше. Не, не може да е вярно. Този мъж просто прилича много на нейния приятел, пък и булката....Светла за първи път виждаше тази жена, това нейно пълно с лунички лице. Нямаше как да се приближи пък и нямаше сили. Шок. Това беше повече от шок. Близо месец излизаше с този човек и си мислеше, че го познава добре. Лъгал я е за дребни неща, закъсняваше за срещи, но чак дотам да стигне, не можеше да повярва. Не видя познат човек сред гостите на сватбата. Седна на най близкия стол и зачака. Ритуалът свърши и всички се отправиха към изхода на църквата. Светла изгуби глас. Опита се да каже името си, но не успя. Той, той беше. Но защо, защо го е направил? Той имаше чувства към нея, тя го усещаше и сега, когато си си срещнаха погледите. Подари и една тъжна усмивка .

-Как смее? Как смее да се прави на многострадален? Никой насила не може да го вкара в църквата. Той не обичаше да ходи там. Светла остана сама и хлипайки гледаше иконите пред себе си. Не можеше, нямаше сили да излезе навън. Отправи се към олтара и изведнъж изкрещя:

-Има ли те, Господи? Ако те има защо позволяваш болката да разяжда душите на твоите чеда? Заплака, но тихо. Коленичи и дъхът и замря. Така остана близо час. Трябваше клисарят да я изведе навън, където слънцето силно печеше. Усмихваше и се.

-Я, какво хубаво момиче виждам в този светъл , празничен ден! Неделя е ,мила, защо си унила?

Пред нея стоеше Свилен - бившият и приятел. Както винаги изтупан и накичен с безброй пръстени и и дрънкулки по себе си.

-Здравей! - каза тихо Светла и се опита да се отдалечи от него.

-Не, няма да ми избягаш този път. Разбрах, знам всичко. Трябваше, миличко, това да се случи. Ти се подигра с мене, тогава.

Светла побягна към къщи и се молеше Земята да се отвори и да я погълне. Свилен се отказа да я гони, но се смееше така, както може да се смее само един нещастник, един подлец. Тя не искаше да мисли, не чуваше, не виждаше нищо. Бягаше, с все сила бягаше. Прибра се. Пусна си един душ. Свали щорите и се опита да заспи. Когато се събуди беше полунощ. Погледна се в огледалото и се изсмя на себе си. Видя

красивата си усмивка и изкрещя :

-Ще живея и още как! Напук на всичко и на някои ще съм щастлива!

Взе дамската си чанта и изхвърча навън. В бара я чакаха нейните приятели. Беше забравила за рождения си ден. Цяла седмица ще празнува, ще се излекува.

-Дайте шампанското! Да пием, да се веселим, приятели! Животът е един тук на Земята. Нека го изживеем, като човеци!

автор А.Х.Т. sekirata cekupama




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1015974
Постинги: 1873
Коментари: 1124
Гласове: 7411
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930