Защо замлъкна на славея песента?

Защо окраската му посивя?

Питаш ме, лъвчо и ще ти кажа,

и от твоята "джунгла" ще се откажа.

Страшната злоба и завистта

при някои животни тъй надделя!

Имат си всичко – храна, хралупи…

Имат и сила, охранени, глухи

обаче са те за дребните птички

толкова малки, пеят за всички.

Така гората и теб веселят,

макар че си нямат твоя „палат”.

Славеят, лъвчо, чужда злоба го мори,

колкото може самичко се бори,

беда голяма го сполетя,

налегна го, мори го и завистта.

На какво ли да му завиждат?

На окраската цветна, на сладкия глас?

На това че си гледа сам птичките, час

трябвало само да го има, живее,

не трябвало даже да оцелее!

Откъде сила в таз малка птичка,

нека поне да остане самичка,

да я връхлитат бури и хали,

нека пилците да си остави,

нека окраската да си загуби,

гласът и себе си да погуби!

Това,  лъвчо, е завистта!

Това, лъвчо, е злобата!

Просто я има и за какво?

Животинска злоба е, лъвчо

и аз питам защо?!

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama

Искаше, писа ми да…разкажа.

Ето, доволна ли си, злобна, стара жено и твоите поклисари?! Клипче със снимки и картинки очаквайте. Доволни? Едва ли.