Бяха осем деца, като по план-четири момчета и четири момичета. Той беше най-големият, най-умният, най-красивият, иначе всичките станаха едри, високи мъже. Само той и брат му Кръстан бяха взели от майка си Пенка русите коси и сините и очи. Другите му двама братя-Петър и Тодор приличаха на баща си Найден. Но най -опърничавия, най-буйния, най-интелигентния  си остана той-Хари до последно високо извисен и духовно богат, образован и музикант. Дори политически беше осъзнат и когато говореше другите му братя  го гледаха и не смееха да му опонират. Той –баткото ,най-големият и непредсказуем. Всичко можеше да се очаква от него и нищо не го спираше. Беше одрал кожата на майка си –Пенка, но и характера и –твърд, непреклонен, упорит и роден за командир. Баща му Найден беше кротък човек, бедняк, но си обичаше Пенка , направи и осем деца. Тя бе жена за приказ. Много буен и своенравен, нямаше спирка пред нищо и никой, сякаш някой му бе виновен, че са осем деца в къщи, че са бедни и всичката работа в къщи дърпа майка му Пенка. Баща му се разхождаше из селото на приказки ,псуваше отчаян от беднотията .Пенка си обичаше децата ,но най-много галеше Таня-най-малката и най-малкият-Тодор, дори син му Чочо гледаше до края на живота си. Хари не разбираше тези разлики ,дето правеше майка му между децата си, но я оправдаваше, защото виждаше, че тя крепи семейството, държи къщата,дома. Накрая така си и отиде от бързане, недоглеждане и увереност, че всичко може. С конец си дръпна брадавицата на ръката  и направи инфекция, не поиска да търси лекари, все нямаше време, та и желание. Така си отиде с гордост и  увереност, че така трябвало да стане, всичко била направила на този свят, всичко което е искала . Хари бе решил да си живее живота. Жените му се лепеха като мухи на мед. Той-красавец - висок, едър, с руса коса и сини очи, които пронизваха и изписани устни. Малко говореше. Свиреше , пееше, гласът му беше силен и ясен, както и приказките му, които на две не ставаха. Той все избираше, пробираше, не харесваше жените,  които го гонеха, не беше женкар. Падаше си по политиката, все я бистреше с часове и до последно бе в някакви организации, които печелеха и власт и пари, но на него все не му стигаха. Гордостта  му бе най-големият му порок така да се каже и от нея си страдаше, та и семейството му. Да не го закачаш, когато е бесен или твърди ,че нещо е така, а обидиш ли го забрави за себе си. Така стана  и онази нощ, когато на купон, няколко млади мъже се опитаха да го унижат, че е от най-бедните, бил зъл и негоден, засегнаха и цялата му рода. Опитаха се като по сценарий трима мамини синчета и то пред младите момичета на купона. Всичките тези момичета бяха луди по Хари и това влудяваше тримата грозновати и злобни млади мъже. Но всичко си има мярка и когато вече му кипне, без да е пил, а всъщност не обичаше да пие алкохол, не харесваше алкохола и ненавиждаше алкохолиците, тогава Хари нямаше спирка, никакви задръжки. Така се случи и в тази нощ ,когато му се нахвърлиха тримата- мамини синчета с подигравки и поблъскване, пощипване…пред очите на всички. Започна борба трима срещу един. Неговият приятел се опита да му помогне, но го свалиха в локва кръв удавен. Хари продължи да се бие с тримата, като двамата ги повали, но третият не бе на себе си , извади нож. Купонът се разтури, играта загрубя, всички се разбягаха ,покриха се. В един момент ножът бе опрян до гърлото на Хари ,който се отскубна и изтръгна ножа от ръцете на противника си. Другите двама лежаха на земята неподвижно и крещяха- „Убий го, убий красавеца!“ Приятелят му губеше кръв, но той гледаше вече себе си, беше обезумял. Борбата за ножа продължаваше...Момент в който ножът се завъртя и двамата го бяха хванали Хари се нахвърли и намушка противника си, не виждаше къде и как стана. Видя само, че мъжът плюеше кръв и явно умираше. Хари в отбрана прободе този, който му извади нож, по сценарий или не ,станалото стана. Раната беше смъртоносна. Приятелят на Хари береше душа, а другите двама избягаха.

Арестуваха Хари и го осъдиха  на осем години затвор. Цялата му младост, красота, бъдеще…всичко отиде по дяволите. Този сценарии беше подготвен от скрити хора, които дирижираха и му завиждаха, та и заради жените. Няма момиче, което да не мечтаеше за Хари. Но вече край, опетнен е , убиец го изкараха , никоя не го искаше дори за приятел. Когато излезе от затвора пътищата му бяха затворени навсякъде. Ходеше по сватби да свири и пее и там срещна Ценка. Баща и ги пребиваше всички в къщи, така уби и майка и един ден. Ценка нямаше избор избяга с Хари  от бащиния си дом и се омъжи за Хари. И така заживяха щастливо, всички им се чудеха. Ценка просто слушаше за всичко Хари и изпълняваше. Той си командореше всички и се налагаше. Беше се спасила от убиеца -баща си, но избра Хари ,надяваше се, че като му роди деца и го слуша поне няма да я бие. Ражда на Хари момиче и момче. Първото им дете  Виляна - красива ,висока, умна, като баща си. Хари умираше за дъщеря си, даваше всичко за нея. Не можа да преживее нейната нелечима болест. А тя бе млада майка на две прекрасни дечица. Тя беше с пъстри очи и свиреше , пееше като него. Ценка също се опитваше да пее, особено песента за маслиновото клонче, но не и се отдаваше, пък и песента бе тъжна. Тя дълбока в себе си тъжеше за убитата си майка.

Хари така и не разбра откъде дъщеря му хвана тази страшна болест. След катастрофата с колата си или след като баба си с конец прерязва брадавица  на кръста си. Съдба ли или просто Чернобил е виновен за всичко и некадърните подкупни лекари. Беше загубил и Ценка пак от същата коварна болест, но рак в кръвта. Многократните преливания на кръв  не помогнаха на Ценка.

Един ден на Хари му писна, не можеше да гледа как дъщеря му вехне и си отива от този свят в адски мъки .Посегна си. Беше решил, че  ще си отиде тихо и кротко от този свят. Беше зле със зрението, а слухът си от затвора и побоищата там съвсем  изгуби. Но имаше голямо животновъдство и земеделие ,разни препарати... Нагълта ги без да му мигне окото и остави всички врати отворени.  Не искаше да си спомня нищо, затвори очи и зачака отровите да подействат. Не му пукаше от нищо и от никой ,беше уредил внуците си точно тогава да отидат на почивка.

И смъртта дойде-мъчителна, с адски болки, каквито изпитваше дъщеря му навярно и в този момент, навярно и каквито изпитваше мъжът, който той уби по неволя на младини. Не искаше този коварен  за него живот, не го приемаше такъв. Все пак надживя братята и сестрите си, той-най-големият –баткото. Той, най-умният, най-красивият, най-бедният, най -здравият за куриоз на съдбата , той-най- буйният и непримирим си отиде тихо и кротко от този свят…с мерак.

-Мамо , искам вода!

-Сега да напълня каната и ще ти дам ,миличко, каза дъщерята на Виляна на детето си. Бяха на почивка и в квартира с добри хазаи.

Напълни каната с вода и тъкмо да налее в чашата за детето да пие дръжката и остана в ръцете. Каната падна с водата разлята по пода и интересно , не се счупи.

Никой не им прекъсна почивката за погребението на дядо Хари, просто не им казаха. А дали и разследване е имало, всичко се скри. Но малко по-късно когато Виляна почина и отиде при майка си и при баща си последваха едни…Така че Бог всичко вижда и не забравя, отмъщава. Човек предполага, Бог разполага!