Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2019 11:39 - ЕДИН ОГРОМЕН МОЙ ГРЯХ
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8863 Коментари: 17 Гласове:
27

Последна промяна: 11.04.2019 13:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
             То не е само един. Човек  го разбира след време, а понякога, дори и никога не може да го възприеме като грешка. В разговорите си,  ние често се връщаме назад в годините, преценяваме ситуации, действия,  мисли и откриваме грешките си. Казваме си, че, ако сега се случи това, никога не бихме  допуснали такава грешка.
 
              Беше ранната пролет на 1972 година. Предстоеше ми влизане в казармата за отбиване на редовната военна служба. Всичките мои съученици  ги взеха през есента, а аз останах за пролетта. По една случайност бях приет в Школа за подготовка на водачи на МПС - Шофьорска школа - в Балчик. Може би заради факта, че при последната военна комисия, когато на въпрос: "Каква служба предпочитате?", отговорих - Каквато и да е, но в никакъв случай не искам да бъда шофьор. Това беше поради  това, че след завършване на образованието си за няколко месеца бях  автомонтьор и намразих тази професия, а покрай  нея и всичко свързано с автомобилите. Нали знаете, че в казармата всичко се прави точно обратното. Каквото не искаш да правиш - това те карат да свършиш. Определиха ме да бъда шофьор. Е, примирих се и след шест месеца вече бях шофьор. При обучението ми в Балчик - Школата беше към ПВО и ВВС - (Противовъздушна отбрана  и Военно въздушни сили), че тогава ни  натякваха, че отличниците ще бъдат комантировани след това на най-добрите места. За мой късмет, бях от отличниците.  Бях много прецизен в теорията на автомобила и по схемите  говорех за всеки един детайл от автомобила. Нали бях завършил техническо училище и нямах проблеми по техническата част. 
     
              Оказа се, че приказките за хубавите части в които следваше да ни откомандироват наистина са верни. Бях от първите няколко човека, които ни изпратиха за ... София. За мене беше  един шок това преместване, че тъкмо бях свикнал с обстановката в Балчик и изведнъж нова обстановка, нови хора - всичко различно. Е, заминахме и рано  на следващата сутрин бяхме на Централна гара - София.  След час, час и половина пристигнахме в поделението. То беше на четвърти километър, точно срещу сегашната зала "Арена Армеец", но тогава това беше стадион "Червено знаме".  Поделението ни беше главния  Щаб на ПВО и ВВС. 

                За кратко време свикнахме с новата обстановка, пък и се движехме само сред старши и висши офицери. Бяхме транспортна рота и на всеки беше зачислен по един автомобил. На мене зачислиха огромен камион "Зил - 157" (Джоган). За късмет автомобила ми беше "Учебен" и аз много рядко излизах с него. Останалите колеги войници бяха постоянно в движение в София и почти не се свъртаха в  поделението.  Мога смело да кажа, че  тази служба ми беше  като курорт. За мой късмет още на втория, третия ден минавайки сутринта на оборка на хартии и фасове покрай една канцелария станах свидител на скандал между един войник и старшина. Войника не искаше да чисти канцеларията и старщината го изгони. Бях извикан аз да изчистя тази канцелария, защото предстоеше в нея да работят нашите командири. Аз, още не знаех какво се помещава  в тази единична стаичка, но изпълних заповедта. Още тогава бях "възпроизведен"  в "стюардеса" - войник, който работи в канцеларията. Имаше и стара стюардеса - стар войник, който се грижеше за  канцеларската дейност, младата стюардеса ( Моя милост) трябваше да почиства сутринта помещението и да се обучава на писарска дейност, да изчислява пътни листове и книжки на автомобилите, които се движат. Трябваше да се пише и наряд за дежурства и всякаква друга канцеларска работа. Това беше едно място, къде човек може да се  грижи за своето ограмотяване в областта на канцеларската дейност в пълният й вид. Наше задължение беше и сутрин да пускаме по радиоуредбата  Химна на НРБ и на него да се вдига  знамето. Ех, какви комични ситуации имахме по това време! По тях може да се направи и  комедиен сериал. 


                 В случая думата ми е за огромния грях, който имам от това време. Един ден в канцеларията, някой, отнякъде донесе един огромен куп с листи, напечатани на пишеща машина, имаше и много снимки, стари, от преди много години.  Материалите са били подготвени за издаване на книга за историята на Българската авиация.  Всичкия този материал попаднал кой знае как в  канцеларията стоеше дълго време при нас. Никой не му отдаваше необходимото внимание.  Акцента падаше върху службата, пък и тези листи и снимки събирани от някого преди време , бяха подхвърлени при нас, като отпадък. Имаше снимки на първия български  самолет "Албатрос" (доколкото си спомням сега, след толкова много години), снимки и спомени на поручиците Радул Милков и Никола Топракчиев.  Имаше и описание на първата  бомбардировка в света - тази над Одринската крепост при нейното превземане. Всичко това беше като груб материал - готов за печат на книга. Това "златно съкровище се подхвърляше месеци при нас, в краката ни. На мене ми направи впечатление една карта нарисувана на оризова хартия с червени и сини линии от мастило и подробни означения на одринската крепост, карта с обозначение на излитането, нападението  и кацането на самолета  при тази първа бомбардировка в света. Картата беше  малка - квадратна с размери приблизително 22 Х 22 см.  Всичките тези  ценности  някой ги изхвърли при някакво почистване ...  защото нали знаете, че в армията  чистотата е на особена почит. Всичко това беше изхвърлено и унищожено, но не от мен. Всичко, с изключение на ... картата. Нея аз си я прибрах. 


                      След време в София видях някакъв плакат на улицата  със снимката на тази карта. Радвах се, че  оригинала на тази снимка е у мен.  Мина време, много време.  Картата я виждах  в книгите си от време на време. Хвърлях по един бегъл поглед в нея и тя оставаше в  листите на някоя от моите книги. След време се  преместих да живея в Костенец - картата в книгите ми беше неотклонно  при мен.  След години се завърнах в Русенския край отново и  пак  се "виждахме" с тази карта.  За съжаление от много отдавна не мога да я открия тази ценност в книгите си.  Разлиствал съм ги най-подробно, но не мога да я открия.  Както неусетно се оказа при мен тази карта, така и се загуби във времето.  Мислех си, преди години, че мястото на тази реликва не е при мен.  Исках да я занеса във Военно-историческия музей, но беше  трудно да ходя само заради една карта.  Друг е въпроса дали нямаше да ми кажат, че тя няма никаква стойност, че не е оригинал и прочие. По вида на тази карта се долавяше, че е от много, много години - вече  повече от 100.

             
                      Това е моя огромен грях, който през годините не спира да ме тревожи. Дано да даде Господ да я открия и тогава първото, което ще направя да я снимам, да пусна един пост с нея, а след това да отида и да  занеса в Националния Военно-исторически музей в столицата. Засега оставам само с тъга и надежда, че тази реликва ще се появи отнякъде, защото на мене тя не е необходима, но на България, на Историята на България е иключително важна!



Тагове:   грях карта,


Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Грях към историята на ВВС и ПВО, но не е непростим, Стефане.
11.04.2019 16:10
Щом си видял плакат със снимката на тази карта, значи че я има някъде.
Ще се надяваме да откриеш оригинала и да го предадеш в Националния Военно-исторически музей или Държавния военен архив във Велико Търново, че ти е по-близо, но все пак Музея е за предпочитане.
Жалко за написаните на машина листове и снимките на първите ни пилоти-герои!
Не знам какво е било написано там, но сигурно е било стойностно.
Този грях е чужд, а не твой.
Ти намери повдигнатата карта и ще си спокоен, че си изпълнил дълга си и грехът:) ти е опростен от поколенията.
цитирай
2. mt46 - Случва се...
11.04.2019 17:08
Много си самокритичен...
цитирай
3. donchevav - Отново страхотен текст, Стефане! ...
11.04.2019 17:51
Отново страхотен текст, Стефане! Разказът ти за онова време ме потопи в спомени, свързани с пребиваването в казармата на брат ми и на сина ми - през интервал от две десетилетия уж, а по един и същ начин, като при тебе - започнала в школи за подготовка, продължила в различни поделения със занимания по скубане на трева, оборка на полигона от хартийки и фасове и алогично за хора с висше образование, с възпитание и морал силово дисциплиниране - и при двамата завършила като при тебе - в канцелария като признание за по-високи качества - не толкова физически и воински, колкото интелектуални, разбира се:))) Макар животът в казармата да си е чисто мъжка тема, винаги се заслушвам и много се вълнувам, когато някой разказва - може би защото така се случи, че съм изстрадала покрай моите близки мъже тези моменти по един особено болезнен начин. И... тук стигам до абсурда да ненавиждам от сърце и все пак да одобрявам казармата като необходимост по ред причини - но това е друга тема:)))
За твоя "огромен грях". И аз като Катя четях със затаен дъх чудесното ти описание на оная купчина листове със снимки, спомени, карти - и ми се щеше като в някакъв екшън филм един добър герой да се намеси, да ги отупа от праха, да ги събере и отнесе там, където им е мястото, като спаси ценен труд и истинска история от безпросветно унищожение. Ех, не би, не и при тези казармени порядки на издигане в култ на измислени някакви, военни ценности - и нихилизиране на естественото, разумното и човешкото. И все пак ти си направил онова, което си могъл - взел си и си съхранил онази ценна карта, отнесъл си я вкъщи, пазил си я цял живот. Въпрос на време е да я откриеш - тя е у вас, сред книгите ти. И не е грях - похвално е това, което си направил.
Поздрави, приятелю - и успех! Сигурна съм, че развръзката на твоя екшън е близо! Но да не забравиш да ни се похвалиш:))) Щастлива пролет!
цитирай
4. mrazekoff - Катя,
11.04.2019 19:26
katan написа:
Щом си видял плакат със снимката на тази карта, значи че я има някъде.
Ще се надяваме да откриеш оригинала и да го предадеш в Националния Военно-исторически музей или Държавния военен архив във Велико Търново, че ти е по-близо, но все пак Музея е за предпочитане.
Жалко за написаните на машина листове и снимките на първите ни пилоти-герои!
Не знам какво е било написано там, но сигурно е било стойностно.
Този грях е чужд, а не твой.
Ти намери повдигната карта и ще си спокоен, че си изпълнил дълга си и грехът:) ти е опростен от поколенията.


мислено се връщам много назад в годините и си мисля, че може и да е издадена някаква книга по тези материали, но е било необходимо тези оригинали да се запазят за историята. Съжалявам само за картата, която е все още неоткриваема. Тя не е нещо впечатляващо, но от дистанция на времето в която е била създадена предполагам, че тогава е била съвсем актуална. Да, ако я открия, аз публично ( чрез Фейсбук, или интернет) ще я предложа на необходимите институции.
Предпочитам да е на Военно-историческия музей, за да стане достъпна до всички посетители. Благодаря ти за посещението и коментара! Красива пролет ти пожелавам!
цитирай
5. mrazekoff - Налага
11.04.2019 19:28
mt46 написа:
Много си самокритичен...


се да погледна проблема и от друг ъгъл. Можеби си прав...
цитирай
6. mrazekoff - Вени,
11.04.2019 19:40
[quote=donchevav]Отново страхотен текст, Стефане! Разказът ти за онова време ме потопи в спомени, свързани с пребиваването в казармата на брат ми и на сина ми - през интервал от две десетилетия уж, а по един и същ начин, като при тебе - започнала в школи за подготовка, продължила в различни поделения със занимания по скубане на трева, оборка на полигона от хартийки и фасове и алогично за хора с висше образование, с възпитание и морал силово дисциплиниране - и при двамата завършила като при тебе - в канцелария като признание за по-високи качества - не толкова физически и воински, колкото интелектуални, разбира се:))) Макар животът в казармата да си е чисто мъжка тема, винаги се заслушвам и много се вълнувам, когато някой разказва - може би защото така се случи, че съм изстрадала покрай моите близки мъже тези моменти по един особено болезнен начин. И... тук стигам до абсурда да ненавиждам от сърце и все пак да одобрявам казармата като необходимост по ред причини - но това е друга тема:))) ... "

както казах в описанието си тази служба беше като курорт. Отношението на началниците към войниците бяха приятелски и ние не усещахме никакво напрежение. Имах много интересни спомени от това време, имам и комични ситуации, които все още ги помня. Впрочем не мисля да занимавам хората с моите спомени. Само ще спомена, че след нашия набор на това време постъпваха млади войници уредени само с връзки. При мене този шанс беше като печалба от лотарията, за което съм много благодарен :) .
Благодаря ти, Вени, за хубавия коментар! Пожелавам ти красива и цветна пролет! Дай Боже твоите предсказания да се сбъднат и аз да открия картата. :)
цитирай
7. zaw12929 - Това да ти е кусура! Поздрави
24.05.2019 01:25
Това да ти е кусура! Поздрави
цитирай
8. emi1ts - Поздрави!
24.05.2019 08:38
Увлекателно и интересно си споделил тези твои преживявания въпреки изминалото време.Искрено съжаление за случилото се.Според мен човек не бива да се задълбочава много в миналото.Човек винаги се стреми да направи възможното и най-доброто на което е способен в момента на случващото се.За наша радост и успокоение се променяме а хора осъзнати като теб още повече.Така че няма място за съжаления.Сигурна съм и както ми е известно си направил други многозначими за нас българите и България неща за което аз искрено ти се възхищавам.Поздравления за личността която си!
Използвам случая да те поздравя с днешният многозначим ,празничен и много специален ден- 24 май - ден на славянската писменост ,на българската просвета и култура!Светъл празничен ден днес!
цитирай
9. mrazekoff - Направих
24.05.2019 08:53
zaw12929 написа:
Това да ти е кусура! Поздрави


едно връщане към миналото, към далечното минало. То, няма и смисъл да се впускам в отдавна минали събития. Честит празник на нашата писменост и култура!
цитирай
10. mrazekoff - Еми,
24.05.2019 09:03
emi1ts написа:
Увлекателно и интересно си споделил тези твои преживявания въпреки изминалото време.Искрено съжаление за случилото се.Според мен човек не бива да се задълбочава много в миналото.Човек винаги се стреми да направи възможното и най-доброто на което е способен в момента на случващото се.За наша радост и успокоение се променяме а хора осъзнати като теб още повече.Така че няма място за съжаления.Сигурна съм и както ми е известно си направил други многозначими за нас българите и България неща за което аз искрено ти се възхищавам.Поздравления за личността която си!
Използвам случая да те поздравя с днешният многозначим ,празничен и много специален ден- 24 май - ден на славянската писменост ,на българската просвета и култура!Светъл празничен ден днес!


върнах се назад в миналото, за да опиша тези събития. Сега с днешна дата вълненията са в друга посока. Задълбочаването в минали събития не са от полза за никого. Описах тази история само от гледна точка на миналото си. Живота си върви смело и неотклонно напред. Събитията следват едно след друго и човек често се променя. Важното е да запази в себе си искрата на Човещината, на добротата към хората. Благодаря ти за оценката на моята скромнта особа! Честит да е и за теб този прекрасен български празник и дано отбелязвайки го да се променим, да станем поне малко по-добри. България има нужда от добри и културни, възпитани свои чеда!
цитирай
11. nedovolen - Похвално. Признат грях вече не е ...
18.10.2019 17:21
Похвално. Признат грях вече не е такъв. Един отец ми казваше, колкото е по-голям греха, чадо, Бог повече прощава. Само да Му се помолиш от душа. Молитвата може да помогне да я намериш.
Рядко влизам тук, но мисля, че си го описвал и по-рано.
Мой братовчед кара по същото време школата в Балчик, шофьор. Тенчо Желязков Славов, Ст. Загора. Ходихме му на клетвата.
:)))
цитирай
12. shtaparov - Прав си- дано да е късмет да се отк...
03.11.2019 20:28
Прав си- дано да е късмет да се открие,мисля че наистина е важна. Не вярвам да е изгубена и се надявам,че все някой ден ще се намери.
цитирай
13. mrazekoff - Дано се открие,
03.11.2019 20:48
nedovolen написа:
Похвално. Признат грях вече не е такъв. Един отец ми казваше, колкото е по-голям греха, чадо, Бог повече прощава. Само да Му се помолиш от душа. Молитвата може да помогне да я намериш.
Рядко влизам тук, но мисля, че си го описвал и по-рано.
Мой братовчед кара по същото време школата в Балчик, шофьор. Тенчо Желязков Славов, Ст. Загора. Ходихме му на клетвата.
:)))


но с времето тази вероятност намалява. Не си спомням по наше време да имаще в Балчик школници от Стара Загора. Може би е от септемврийския випуск, защото аз бях от мартенския.
цитирай
14. mrazekoff - Дано да
03.11.2019 20:49
shtaparov написа:
Прав си- дано да е късмет да се открие,мисля че наистина е важна. Не вярвам да е изгубена и се надявам,че все някой ден ще се намери.


се появи отнякъде, защото ще ми е много неприятно да съм последния, който е затрил една частичка от фактите за славната ни история.
цитирай
15. shtaparov - Трябва да се помъчиш да си припомниш ...
26.06.2020 13:49
Трябва да се помъчиш да си припомниш всяко място,през което е минала книгата с картата- къде точно е стояла,дали не е дложена по невнимание в друга съседна книга,дали не е изпаднала някъде или да я е измъкнал някой- успееш ли да го направиш,ще се отвори шанс да я отриеш.
цитирай
16. mrazekoff - За
28.06.2020 14:21
shtaparov написа:
Трябва да се помъчиш да си припомниш всяко място,през което е минала книгата с картата- къде точно е стояла,дали не е дложена по невнимание в друга съседна книга,дали не е изпаднала някъде или да я е измъкнал някой- успееш ли да го направиш,ще се отвори шанс да я отриеш.


съжаление до сега няма никакъв резултат и предполагам, че няма да я открия тази карта. Може би трябваше преди години да я поставя в рамка и мястото й да беше на стената, за да не се губи от погледа, но това е минало за съжаление. Дано да не несъм прав.
Благодаря за коментара!
Прекрасно лято ти пожелавам!
цитирай
17. panazea - Хе хе !
25.11.2020 23:12
Бил си в София тогава.
Аз пък от кръговото взимах автобус ,за да пътувам на стаж до ЦИТ.
За картата не съжалявай.
Ако беше сега , щеше да я сканираш и да ни я покажеш.
Много интересно разказваш !
Панацея
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1884774
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52821
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031