Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2021 20:50 - Кибиците
Автор: liulina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1520 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 04.05.2021 07:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        Те всяка неделя се събираха да пият бира и да си разказват истории. Кибичеха и в студ и в пек на пейките на алеята. Пушеха, пиеха бира и не носеха нито маски, нито шалове. Ами явно не ги беше страх от някакъв си вирус. Някои от тях ги познавах, други не. Някои от тях бяха едни и същи всеки ден, други идваха и си отиваха като прелитащи птици. Всъщност и аз не знам, може би щях да нарека тази групичка брадясали пияндета „Задругата на таксиметровите шофьори“, обаче не бях сто процента сигурна, че всичките въртят геврека. За един от тях бях сигурна, но той изглеждаше винаги спретнат и с добре зализани къдрици. Обикновено от компанията им се чуваше смях, викове и от време на време някой се изплюваше на земята. Чувала ги бях да бистрят политика, да си говорят за коли, за жени, за битови ангажименти и всякакви други преживявания. Тези хора едва ли имаха нужда от психиатри и психолози, защото изглеждаха толкова сплотени, че според мен си помагаха един на друг при всяка нужда. Може би имаше и издънки от тях. Например единият ми изглеждаше доста лукав. Дори да бяха чисти и спретнати, пак изглеждаха като пияндета, които си нямат друга работа освен да кибичат на алеята и да пият бира. Това си е нещо като братство. Друг от тях беше по-млад, висок и кльощав и винаги си тръгваше на зиг-заг от съответните срещи. Понякога ме гледаше със злоба, може би с нещо го дразнех, а може би беше сърдит на целия свят. Дрехите им не бяха „Армани“, по-скоро ми подсказваха, че са работяги. Може би майстори, може би строители, а може и крадци да са, кой ги знае. Единственото нещо, което ги свързваше според нееднократното ми отбелязване, беше бирата и алкохолът в частност. Сигурна съм, че след този почти целодневен престой на алеята се прибираха при жените си и правеха любов или биваха нахокани. Може пък да бяха агенти, кой ги знае? Все пак да не ме гони параноята. Какво ще правят толкова агенти на алеята по цял ден? Кого ще следят? Сутрин, когато отвеждам детето на училище те вече са там и ме проследяват с поглед. Осъзнавам, че наистина оглеждат минувачите, някак прикрито и тайно, но аз го забелязвам. Чудно ми е как го правят? И в студ и в пек те са там, и пият бира или кафе. Сраснали са се със земята на алеята. Мога дори да им дам имена. Например Пешо, Гошо и Киро, и така нататък. Приличаха на мъже, които нямат много сложни имена. Въпреки че на някои от тях им личеше от далече, че имат завидно самочувствие. Че защо пък не? Аз не смятам, че съм повече от тях. Ще съм лицемерка ако не си призная, че понякога вечер и аз пия бира или вино, даже рядко и бейлис. Да, но го правя в къщи и никой не ме вижда, при това преди лягане. Едни смели мъже, които пият явно и без притеснение. Виждала съм и кучета при тях да се разхождат, при това породисти. Може би са като онези блондинки във вица, където двете си говорели за квантова физика, но като видели, че се задава някакъв мъж към тях, едната казала на другата „Муцка хайде да си говорим за гримове, за да не си разваляме реномето“ . Вероятно и те са били хора с амбиции, на които животът е отнел шанса да ги постигнат. Може пък да са като други, които мислят, че трябва да има и работници на този свят, а не само интелектуалци. Винаги седяха на едни и същи пейки близо до дървената барака,в която едно време лятото отваряха бирария и продаваха бира и цаца. Там им беше явката и сякаш се отчитаха пред някого всеки божи ден. Често ги виждах да си купуват разни неща от денонощния павилион от другата страна на булеварда и отново да сядат на пейките на алеята. Когато всичко беше затварено и хората можеха да излизат само до магазина те бяха единствените, които продължават да седят вкупом на същите тези две пейки. Сякаш животът е един непрекъснат „Бар Наздраве“.Чудното в случая е, че и полицията не ги закачаше. Не съм забелязала някой от тях да липсва, дори напротив сякаш се увеличаваха и все повече жадни за компания и бира прииждаха на заветната алея. Понякога виждах, че са наредили пластмасови каси, които ползват за масички, на които играят я карти, я нещо друго, може би и шах или табла. Люпеха семки, а появеше ли се някоя жена я канеха при тях и винаги и обръщаха внимание. При тях беше весело. Някои си говореха, че са се върнали от чужбина, навярно са били по работа. На друг казваха, че отдавна не са го виждали и са си помислили, че е умрял и така нататък. Понякога си мисля, че именно тези хора ще останат и след края на света. Седнали на пейките до бившата бирария, затворена поради това, че собственикът първо е водил дела, а после за капак е починал ще гледат, че нищо друго не е останало и ще си пожелават „Ха, наздраве!“.



Тагове:   бира,   безделие,   кибици,


Гласувай:
5


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. miri479 - Имаш
08.03.2021 23:53
интересна фантазия и тънко чувство за хумор, поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 360584
Постинги: 215
Коментари: 162
Гласове: 1395
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031