Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2021 21:33 - С РАНИЦА НА ГРЪБ, ХРАНА ЗА ИЗ ПЪТ: ПРИКАЗКИ, СПОМЕНИ, МЕЧТИКИ
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1131 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 06.09.2021 20:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                УВЕРТЮРА НА ЗАЛЕЗА-1    
                                image

               ... Да стигнеш до Родното местенце, за Новата Среща със Стария Приятел... 
               ... Е, повечето е отМинало... Малкото е оСтанало... ... Броенецата на Лета е успяла да отрони цели 32 дълги лазарника! И какво от това? Това са само едни Цифри! И какво от това? Това са само: НАТРАПЧЕВИ, СТРОГИ, БЕЗЧУВСТВЕНИ числа! И какво от това? Когато Миналото се среща набързо с Настоящето. Тялото винаги е видимо Променено. Сърцето винаги е видимо Вдетенено. Давай, тогава! Излез на разходка сам със СЕБИ СИ! Вземи и кучето! Давай, тогава! Разтопи се... Разтъпчи се... Разбери се... Наблюдавай го този: ЖЕГАВИЯТ, ТЕГАВИЯТ, ИЗЧЕВАЩИЯТ ни ЖИВОТ... Давай , тогава! Наблюдавай я е  лятната, тъй дълго отлагана Промяна! Наблюдавай и срещата си с Другите! Наблюдавай и Себе си! Наблюдавай и вечно изменчевият, наш Свят! И какво днес, виждаш? Маски(те)? Тях ли? Е, само това ли? Защо им се чудиш! Има ги? Няма ги? Винаги сме ги имали... ВЪТРЕШНИТЕ... ВЪНШНИТЕ... Винаги сме ги НОСИЛИ: ВЪТРЕШНИТЕ... ВЪНШНИТЕ... МАСКИ(ТЕ)?! И с тях дори не сме успявали да прекриваме Същност на вътрешното ни СЕБЕЖИВЕЕНЕ!
            ... Когато Миналото е някак обвързващо Дълго... Когато Бъдещето е някак необозримо Съкратено... Тогава? Какво? 
            ... Тогава Сегашното ни се превръща в Буфера. Тече Неравномерно и на синкопи, ту е Надпреварващо щуро, ту е Заглъхващо безсмислено. Тогава? Промяната ни става: Нежелана, Трудна, Болезнена. Тогава? Преподреждането ни на личното Пространство е постояно отлагано във Времето. Трябва ни специалното Събитие! Онова, което да ни извади от обичайната Траектория и от колелото на Хамстера... Тогава? Е, просто е! Трябва: Да се Спреш... Да поемеш Дъх... Да осъзнаеш Дишането... Трябва дозичката Въздух, за да в вдишаме... тази изтрезняващо наша Нуждата... Освежява ни Паметта. Защото тя често си стои, незаслужено под ключ, сама във вътрешната ни стаичка. Един силен Шамар би ни се отразил добре. Готов ли си да чуеш Вътрешният си глас? "Ехооо... Ти, тук ли си? Какво пак стана? Забрави да го Живееш този конкретен Живот? Продължяваш да си му Лошата ВЕРСИЯ? Докога би се задоволявал с ПсевдоЖивота?" И с тази смешна ИМИТАЦИЯ!? Струва ни прескъпооо... Имаш Отговор? А дааа... Знаем ги тези: ГРИЖИ... ПРОБЛЕМИ... ОБСТОЯТЕЛСТВА... ПРЕДАТЕЛСТВА... А неее... Не така! Не минава! Стига... Баста... С тъпите ученически Извинения! Безмислени Въпроси! Недостойни Отговори! КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ИЗТИЧАНЕТО НА СОБСТВЕНОТО БИТИЕ?... Обкръжението... Объркването... Другите... Поколенията... Предрасъдаците... ИНЕРЦИЯТА?! Да! Тя е от лошите Спътници! Да! Тя е лошите Съветници! А ти? Как не се научи на нищо от: Житейските бури, Личните битки,  Приятелските предателства? Стига... Баста... Не спираш да повтаряш Грешките си! Не се уважяваш! Зад всяко зациклено Битие винаги се намират: РЕШЕНИЕЯ, ВЪЗМОЖНОСТИ, ИЗБОРИ! НЕ ЗНАЕШЕ? Отказваш да Учиш! Ето, това е! Урааа, открихме ключът от бараката!Колко Вироглавство имаш в наличност? Не е Капитал! Колко Безумие имаш в наличност? Не са Авоари! Кой друг трябва да скъса листът от старата ти тетрадка? Дошло му е Времето! МИНИ НА НОВ РЕД! СТИГА... БАСТА... ГРИЖИТЕ... ПРОБЛЕМИТЕ... ПРЕДАТЕЛСТВАТА... ... Извинения? Имаш ги! И какво от това? Падаш... Кого го е грижя? Ставаш отново... Какво друго е нужно? Изтърсваш перушината... Какво му е чудното? Избираш Пътуването... И? И продължяваш... Многостранни са: Намеренията, Възможностите, Изборите! Избери... Многобройни са: Начините, Формите, Смислите да се Живее! НЕ ГО ЛИ ЗНАЕШЕ? Избери...
          ... ДОТУК, А!?... ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ ВИНАГИ Е БИЛ САМОТНО, ПЛАШЕЩО, ПРОДЪЛЖИТЕЛНО И РИСКОВАНО ЗАНИМАНИЕ! ТРЯБВА: ТЪРПЕНИЕ, РАЗМИСЪЛ, ИЗБОРИ... Избери... 



        ...И една мисъл, докато очакваме продължението на: УВЕРТЮРА НА ЗАЛЕЗА - 2: "Смисълът на Живота винаги се е Проминял, но никога не е преставал ДА СЪЩЕСТВУВА!" Виктор Франкъл



Гласувай:
2


Вълнообразно


1. to4ilka - Сам се раждаш и сам умираш..
05.08.2021 07:51
Много фирософско есе,Драга Турносоль...водещо към размисъл и самовглъбяване.Браво!
цитирай
2. tournosol - Благодаря сърдечно за споделеното!
05.08.2021 12:28
... Привет, to4ilka! Мисля, че Лятото не е само за отмора и почивка, а се е превърнало, и в най - добрия СЕЗОН ЗА СРЕЩИ! Въпреки неблагоприятните обстоятелства, то си остава, онова времето от календара, в което е добре да разбереш: кой си? какво очакваш? докъде можеш да стигнеш? Това е само първата част. От въведението на "УВЕРТЮРА НА ЗАЛЕЗА". Надявам се,
скоро да успея да публикувам и останала част на тази "постановка"!
Благодаря сърдечно за споделеното мнение!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237735
Постинги: 175
Коментари: 66
Гласове: 199
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031