Анита ХристоваТрифонава sekirata авторска песен в четири варианта по стихове на Дамян Дамянов



Видях се  живо преди години  с Дамян Дамянов ,
макар че съпругата  се опита да не допуска това,
но не стана нейната.
Човекът ме прие и изслуша, даде ми напътствия и м музика и в поезия-
най-важното което запомних беше

да слушам сърцето си и да живея с това което творя било песни било стихове.

Да не повтарям нещото ,кото вече съм написала ,да не го преправям

ада си го оставям

"девствено" и се изсмя.

Песента я хареса,но каза да си измисля мои стихове за по- сигурно и за по -истинно.

Съпругата му била много лоша тогава я видях,не се учудих сед време когато ми казаха

,че след смъртта му пипала негови творби и.....

Тази среща  няма да  я забравя никога, той наистина бе безпомощен, но само физически!
Печатната машина до него ,седнал в инвалидна количка, не не бе диван! Мното народен, обикновен човек за разлика от съпругата си.
Медиум съм от раждането си и познавам хората къвчишити са само като ги видя, така че времето доказа че съм праваза тях двамата и за тях. Бях дошла в София за изпит в ЕСТРАДЕН ОТДЕЛ КЪМ МУЗИКАЛНАТА КОНСЕРВАТОРИЯ.Беше полувисш тогава. 

ОСТАНАХ С ВПЕЧАТЛЕНИЕ И ДОСЕГА ГО ЗАЯВЯВАМ 100%

ЧЕ ДАМЯН ДАМЯНОВ

БЕ ЧОВЕК С ГЛАВНО Ч, ДУША ЧОВЕК!

ЧУДЯ СЕ КАК СЕ ЕПРИМИРИЛ С МНОГО ХОРА И НЕЩА,НО ЯВНО ЗАРАДИ ИНВАЛИДНОСТТА СИ.

НЕ СЪМ СРЕЩАЛА ДРУГ ТАКЪВ ЧОВЕК ДОСЕГА НИТО МЪЖ, НИТО ЖЕНА, , А ДОСТА ХОРА ПОЗНАВАМ...

Последни 20 регистрирани посетителя

05.09 13:31 - isitofia