Пътувам с пътнически влак,
подгонил следващата спирка.
Унася ме със "трака-трак",
и стряска - с писъка на свирка.

Във мъничкото ми купе
по спирките народ напира.
И всеки носи светове,
за да пътувам със Всемира...

Различни са - едните спят,
а другите им вдигат врява.
А някои влизат в моя свят,
и чак до края там остават...

Попитат ли ме: "Докъде?" -
посочвам мътния прозорец -
и казвам: "Синьото небе!
И ако може - по-нагоре!..."

 

Здравей, Ваня!

Имаш хубави стихове, личи си ,че живееш с поезията!
Издала ли си някои от тях, имам предвид в стихосбирка?
Според мен си струва , ако имаш желание и не си го направила, разбира се и възможности , да го направиш!

Успех!

Хубав ден!

Миналата година издадох първата си стихосбирка. Като че ли се понатрупаха стихотворения за втора вече. Да, отлежава в мен идеята да я издам, но кога ще стане - не съм решила.

с нови успехи!
… И след продължително колебание дали, не се сдържах и "клъввам" първи куплет. Първа и четвърта строфи. Първата е твърде декларативна, тривиална... В четвъртата ме смущава "нарицателната" свирка, не излизаща от употреба на доста от тукашните блогери в нарицателния й смисъл... Благословена да си.

Не си отишъл отвъд буквалния прочит, за което не аз имам вина. Първата е нашият живот, оприличен на пътнически влак и съвсем не е декларативна и тривиална. "Трака-трак" е монотонния ритъм на ежедневието ни, който ни унася със своята сивота и еднаква делничност. "Писъка на свирка" са съдбовните моменти в живота ни, идващи от действията на машиниста. Колкото до нарицателното значение на думата, аз съм достатъчно далеч от нея, за да не се притеснявам да я използвам. Аз харесвам това стихотворение, такова, каквото е.
А на критикарите казвам така: Вместо да критикувате другите, напишете нещо по-добро от тяхното...
Благодаря за благословията! Бъди и ти!

От играчка - плачка... Получи се май... И кой/какво е Съветникът...
… А на предизвикателството за написване, след това... дори не обмислям друго, повече други...
Та ето го:

Като хигиена на разума

След този конски тропот
по билото
за към върха -
прободено -
и времето е ненадейно спряло…

Трапезата е сложена:
дванайсет чаши и -
една...
Не ги докосвайте! -
кръвта от тялото Му
вече е изпита.

...А с Вечност
могат да се навечерят само тези,
които - отдавна
не са гладни.

1988

Интересно е, оригинално като идея, но... не приемам поезия, която не е класическа. Просто тя е много по-трудна от това да нахвърлиш някаква идея с произволни думи на ред. Или ако все пак харесам, то се случва извънредно рядко.
"след това... дори не обмислям друго, повече други...". Е, все пак обмисли, но спазвайки правилата на класическата поезия и може желанието ти за критика да се изпари.
Безумно трудно е да хванеш идея и от нея да създадеш стих класически, който да има частица от твоята душа.

забавно е. А аз затова "съм Тук". За забава, не за сърдитня…
Та за спазването на правилата, ето един, в "полукласически", може би, поетичен ответ:

Като врясък в ушите

Отстояваме до кръв това,
което правим.
И може би затуй така
помежду си се ругаем…

Кой знае?

…Всъщност думата ми е в потребността
да плесна Маниерността по задника.
По дяволите всички правила:
от изисканост нозете ми се схванаха!

...Хляб вземал ли съм си? -
Не.

Но как отблъскващо професионално в рими е
с осмукани рецептори на пръстите
да издърпваш болките си инервирани
от амбициозност съскаща за Име!

Би имал...

Ала представял ли си си ламя,
която зинва: Хам! -
след което не остава нищо,
освен едно, оплетено във паяжини кошче?...

1987

ПП: Много аФтори, ама мнооого, бе!...

Да, има много истина в него и няма как да си изкривя душата и да не я призная.
Но! Толкова по-ценно е, ако някога въпреки всичко някой е успял :)
И то без суета, самовлюбеност и очакване за овации и почести.
Въпреки всичко е споделил душата си...

"Пътувам с пътнически влак..." - тавтологията не е случайна, нали?:)
Влак за пътници...
Всички сме пътници на тоя свят.
Обожавам пътуването с влак - и може би защото в моя град няма гара, винаги съм намирала в случайното за мен използване на този транспорт нещо повече от придвижване от точка А до точка Б. Приключение, среща на светове, приказни изживявания - и в пряк, и в преносен смисъл. Да, споделям описаното - и се възхищавам на максималната лаконичност, на умението с няколко едри щрихи да уловиш типичното, да го изведеш до обобщение.
Сигурно немалко ти струва лекият, песенен изказ, който постигаш в стиховете си - и затова се надявам да оцениш танцувалния ритъм в музикалния ми поздрав: Last train to Heaven" на Боксар Уили.
И още нещо, което ми хареса в това стихотворение: надеждата, перспективата...
Стивънсън май беше казал, че да пътуваш, изпълнен с надежда, е по-добро от това, да пристигнеш. Пожелавам ти чисти сини небеса над твоя път - и още много вълнуващи срещи! Прегръщам те!

Написах го със спомени от детството си, когато всяка ваканция пътувах 3 часа до селото си с влак. Много, много отдавна не съм се качвала на влак. Тези дни си спомних как понякога там се завързваха интересни разговори. Скрити зад анонимността и сигурността, че повече никога няма да се срещнат, хората бяха склонни на голяма искреност.
Да, не ми беше леко да го напиша. Ти пишеш и знаеш колко трудно е да предадеш идея в стих. После тя се среща с читателя и пак е трудно, ако не си усетен и разбран. Писането е болезнено преживяване, но когато си го открил, без него сякаш зейва огромна празнота. И аз те прегръщам!

Пътуванане с пътнически влак...
Това е цяло приключение!
Спира на всяка спирка. Влизат и излизат хора-светове.
На всяка спирка - нов свят.
Щастлив, усмихнат, намръщен, ядосан, плачещ, крещящ... - Вселена!
И пътник с билет за "синьото небе... и по-нагоре".
Върна ме години, години назад. Във времето, когато влаковете носеха вселени и пътуваха към синия безкрай...
Поздрави!

Дори само за един единствен подобен прочит, си заслужава да се напише стихотворението!

Отлично е,но аз бих препоръчал да нанесеш следните дребни поправки (цитирам):

1. В I-ви куплет: "... подгоних следващата спирка", за да се избегне неприемливия за теб мъжки род.
2. В III-ти куплет: "...а други влизат в моя свят", за да напаснат помежду си сричките.
3. В IV-ти куплет: "..."Попитат ли ме: "Докъде?", за да не се нарушава ритъмът на словореда.

Допускам,че си могла и сама да забележиш тези дребни несъвършенства но очевидно много си бързала да публикуваш,а не си имала време да огледаш по-внимателно нещата,та навреме да ги отстраниш.

[quote=shtaparov]Отлично е,но аз бих препоръчал да нанесеш следните дребни поправки (цитирам):

1. В I-ви куплет: "... подгоних следващата спирка", за да се избегне неприемливия за теб мъжки род.
2. В III-ти куплет: "...а други влизат в моя свят", за да напаснат помежду си сричките.
3. В IV-ти куплет: "..."Попитат ли ме: "Докъде?", за да не се нарушава ритъмът на словореда.

Допускам,че си могла и сама да забележиш тези дребни несъвършенства но очевидно много си бързала да публикуваш,а не си имала време да огледаш по-внимателно нещата,та навреме да ги отстраниш.[/quot

Първа поправка - не се приема. "подгонил следващата спирка" се отнася за влака, не за мен. Странно, че не си го забелязал.
Втора пправка - не се приема. Ще се получи повторение на думата "други", която е употребена и в предния стих. Може да се помисли за друга дума.
Трета поправка - добре, защото си мой човек :)

Благодаря: в първия куплет наистина се получава нещо като двусмислие,но това не намалява енергийното въздействие на тези стихове: поздравления!