Пропита с горест и тъга,
ридае моята душа
и дни щастливи, обич свята,
душата ми с надежда чака.
Намира начин да прости,
намира сили за мечти,
понася болка и тъга
и пак е силно влюбена.
Тя пърха, като малка птичка,
понякога е и самичка,
простори, нови върхове,
достига с своите криле.
Звезди далечни тя не гони,
живей с природните закони,
духовна сила я крепи
и бори се със сили зли.
Но с обич истинска, голяма,
красива и любов призвана,
кой може да я стопли днес?
Душа достойна, с доблест, с чест.

С много обич на тези, които заслужават
и не спират да ме обожават!

https://www.youtube.com/watch?v=9u8eNQvEMY4

sekirata Priateli