Обичам паяжината да събличам,
онази
омотала в съмнения душа,
и после из сърце ти
да тичам,
с онзи луд ритъм на любовта.
Обичам из мечтите твой
да се рея,
с разперени на воля,
оскубани крила,
и ти с нежност,
да немееш,
усетила свобода
на любовта.
Мечтая с теб
в нощта да идем,
да се омотаем цели
с топлина
и утрото,
почти не оцелели,
да срещнем с мечтана нега.
Обичам паяжините
да събличам,
покрили сърцето ти
в самота,
с любов и устни
да разсичам,
онези възли,
похитили любовта!

Максим Велков