Човечето във мен говори,

понякога ми дава зли съвети.

Човечето със мене спори

и казва ми да пиша тез куплети.

Човечето с мен си играе,

шегува се, не иска и да знае,

че трудно ми е да се боря

сама сред толкова копои.

И кучегон си имам ,знае,

че не едно куче ме лае,

че информация  ме залива 

и в мозъчето ми прелива.

Хиляди неща аз върша

и петна по мене бърша,

защото борбена съм,

силна,борба водя непосилна.

Човечето не ще да знае,

а можело дори да бае

и разни хватки ми прилага,

иска да ми се налага.

Неземна сила явно има,

но аз не съм певица прима,

нито някой политик,

нито пък мадама шик.

Човечето във мен копае

и сърцето ми дълбае,

любовта от мене гони,

пълни ме с разни хормони.

Човечето със мен се бори,

заповядва ми и мори

всяка любяща душа

към мен протегнала ръка.

Човечето не ме ревнува,

То забавлява се, палува

Невидимо за чуждо око.

На нож съм с него-Око за око!

 

Човечето във мен -поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 

https://www.youtube.com/watch?v=lD69hQEGjoE

https://www.youtube.com/watch?v=JLuQycOxZQg