По –добре да не те докосвам

Вещице, твоят поглед ме убива!

От тебе бягам, а не бива,

защото твойта кръв във мен тече,

взе живота ми, отрово, взе!

Опитваш се да ме заставиш,

на колене да ме поставиш,

Но аз не пипам, че горя.

За тебе аз ще изгоря!

С кръвта ми храниш се, вампирке,

на мъжете , ти пастирке,

двулична и десетолика,

на Дявола си ти прилика.

Храниш се със мойта болка,

но дано да се задавиш,

Аз обичам те до болка

и защо смъртта ми бавиш?

Изкусителка велика

отрова в мен тече от тебе, вика

сърцето ми с последни сили.

Отрово, ще свършиш с мене. Би ли?!

 стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata