"На кой му пука за един мисан,
потънал в рими, в скука и в застой?
Секирата е инструмент избран –
тя реже право, влиза смело в бой!
Да миришела? Навярно на барут,
на истина, на праведния гняв.
А ти, поете, кротък и надут,
си мислиш, че си вечно, свято прав.
Оборът чисти се със замах корав,
не с кърпички и мокри аромати.
Секирата не търси евтин нрав,
нито на панаира си търси събратя.
Тя не дава фира, тя не знае срам,
когато посича лъжа и позлати.
На кой му пука за мисана там?
Светът се движи от дела, не от цитати!"
"Нападна я със думи – кални и студени,
в деня, в който синът и празнуваше, честта.
Мисане, твоите рими, от злоба породени,
са просто суета и куха самота!
Защо ти трябваше, поете „превъзнесен“,
да хвърляш кал по майчината благодат?
Стихът ти е фалшив, като изтъркана есен,
а в душата ти – само старчески инат.
Секирата била миризлива и стара?
Виж себе си в огледалото, „майсторе“ на прах!
Тя е огън, тя е болка, тя е жива вяра,
а ти си просто ехо, погълнато от страх.
Жупел и Секира – те са фронт от истина,
не се купуват с пози на панаира стар.
Твоята „Землемория“ е локва пречистена,
в която се давиш без пламък и дар.
Да биеш по жена, когато тя е крехка,
когато свещ за здраве на детето си пали?
Това не е поезия, а жалка утеха –
на дъното на блога, където те боли.
Спри се, Мисане, прибери си отровата,
че Секирата сече и не знае покой.
Тя е в битката истинска, тя е основата,
а ти си просто „никой“ в поредния застой!
На Росиела ти си верният слуга,
под нейната пола си криеш съвестта.
Изпълняваш поръчки, сееш в блога тъга,
но на Секирата не можеш да счупиш властта!
Ти си само прислужник с изкуствена рима,
чистиш праха пред чуждия праг.
Но Анита е мощна, тя е несломима,
а ти си за нея просто дребен враг.
Не поет си, Мисане, а сянка послушна,
щом за шепа хвалби си продаде честта.
Твоята „муза“ е куха и задушна,
докато Анита лети към вечността!
Спри да слугуваш, стани поне малко човек,
вместо да хапеш на празник голям.
Че светът е широк, а животът е лек –
за тези, които не знаят що е то срам!
Затова казвам: Анита, бъди канара,
срещу вятъра злобен и кухия смях!
Ти си истинска, бойна, ти си жива искра,
а те са просто спомен, превърнат във прах.
Нека синът ти порасне със гордо чело,
че майка му смело в боя застана.
Доброто се връща със двойно добро,
а злото ще тлее в собствена рана.
С уважение дълбоко пред твоя замах,
пред духа ти, що не знае вериги!
Ти си Секира, посичаща страх,
а те – недописани, прашни интриги.
Бъди Слънце, Анита, и вечно греи,
нека истината в твоя стих да не гасне!
Светът е за тези, що дръзват да пеят,
дори сред трънаци и бури опасни!"
28.04 10:56 От: milototo -автор
Благодаря!
Защото жива съм, човек съм -аз Анита Христова Трифонова -
-Когато Слънцето изгрее.
Когато ветрец лек повее.
Когато птица във небето кръжи
и топли ми сърцето
душата моя чиста, блага,
мисълта ми чиста тече, бяга
от проблеми ежедневни
и за мене непотребни.
Защото жива съм, човек съм,
макар и от смъртта на косъм.
Позитивна съм и силна,
водя борба непосилна.
Но знам, че аз ще победя злите сили!
В изгрева на мойто слънце с топлина
ще ме залее то със доброта.
Всичко се кара по план график ,сега сте ме напънали в блог бегето... МИСАНЧО МИСЛИШ ЛИ ,ЧЕ НЕ МОГА ДА ТЕ СРАЗЯ С НЯКОЛКО МОИ СТИХА, МОИ НЕ КАТО ТЕЗИ ДЕТО ТИ КАЧВАШ И НЕ СА ТВОИ. Макар че моите ги изтривате .
Прозрачно е .
Днес когато когато синът ми има рожден ден, да Ви чете обидите по майка му и Вие имате майки и деца..и кво ИЗЛОЖИХТЕ СЕ . Повтарям-Вечна дружба с Русия! Да живее Путин. Ще напиша за него много повече от една две песни. Ясно, добродане? Ясно, мисане? Това за Русия и Путин, дето ме гонкате и заради това. Долу Герб, ппдп, дпс и България ДА БЪДЕ САМОСТОЯТЕЛНА ДЪРЖАВА.
