А. Х. Т. - ПАДАМ И СТАВАМ НА СЕБЕ СИ ВЯРНА ОСТАВАМ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.05.2012 18:09 - КОЛЕДЕН СЪН

Автор: jupel Категория: Изкуство

Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 24.10.2021 16:26

Вън продължаваше да вали и засипваше пътя, който минаваше покрай реката.Тя беше замръзнала и деца се пързаляха по леда,който с нищо не издаваше, че може да се пропука.Свилена очакваше гости за Новогодишните празници.Гледаше през прозореца и се наслаждаваше на тази красива зимна картина-приказка .Самата тя беше една красива приказка от приказките, но неизвестно защо нещо не се вместваше в този свят.Имаше доста хора ,които я разбираха, но точно там, където очакваше разбиране го нямаше.Иначе кой не би я харесал както казваше леля и.Красива е като артистка, естествено красива.Трябваше да се надява на късмет,защото явно там, където Господ дава красота и ум Дяволът взима повече.Гостите трябваше да дойдат привечер и всичко обещаваше една весела Коледа.Майка и беше в чужбина и не беше я виждала от миналата зима.Нямаше да може да си дойде.Сестра и си имаше свой живот, много по различен.Свилена нямаше вина , че е по красивата, както и Рени нямаше вина,че на Свилена нещата в живота просто не вървяха.Рени от раз се влюби, омъжи се, остана в големия град при съпруга си.Добра свекърва,голямо и хубаво жилище.Вече си има и едно сладко малко момченце.Там цялото им семейство си имаха много успешен бизнес.Нали и майка и благодарение на тях се уреди на работа в чужбина.Чуваха се често и отзарана бе говорила с нея.За кой ли път майка и я канеше да дойде там при нея, но Свилена не искаше.Имаше си в България работа , която обичаше.Селото е голямо, природата красива,приятели малко, но ги има.За баща си не искаше да мисли.Помнеше как като малко я тормозеше, биеше...Заключваше я в стаята,когато не слушаше и получаваше в училище по ниски оценки от шестица.Но вече го няма между живите, така че само една скрита болка и остана в сърцето.Споменът си е спомен , много боли ,когато е лош и е за близък човек.Свилена знаеше, че на мъртвите всичко се прощава.
Така както си гледаше през прозореца и разсъждаваше забеляза, че едно от децата на пързалката посегна да бие друго по малко и по слабичко.Свилена помисли, че ще спрат, но неееее.....!
Боят стана още по жесток и интересно защо едното дете не се отбраняваше.Другото, по едрото дете блъскаше , риташе ,извиваше ръцете на по слабичкото.Това не беше детска работа си каза Свилена и не издържа.Наметна палтото си и излезна от къщата.Тичаше с все сила към реката-пързалката, където боят продължаваше.Когато пристигна там видя кръв, много кръв по снега и битото в несвяст дете.Навярно имаше и счупена ръка.Децата пищяха и започнаха да и разказват, но тя нищо и никой не чуваше.Помогнаха и да качи детето в личния си автомобил.
Там в поликлиниката беше ад, същински ад.Никой не и обръщаше внимание, а и родителите на детето не идваха.Трябваше другите деца да са ги известили за случилото се.Свилена тичаше,като обезумяла по коридорите на поликлиниката и търсеше свободни лекари.Всички кабинети бяха пълни, не знаеше, че в града са толкова зле нещата.В селото не работиха през тези празнични дни и тя се надяваше в града да помогнат на детето.Затова и не извика бърза помощ .Знаеше, че няма да дойдат навреме.Свилена вече забрави за Бъдни вечер.Беше оставила детето в колата и сълзи напираха в очите и.Доброто и сърце се пръскаше.Щом за децата не се мисли в тази страна, какво останало за възрастните.Тъжно, много тъжно и страшно за нейната България.Огорчена, обидена, изплашена Свилена излезе от поликлиниката и тръгна към входа на болницата.Там имаше само дежурни лекари и лежащо болни, но някаква сила я тласкаше натам.Пред входа беше спряла линейка и от нея излезна млад мъж в бяла престилка, навярно лекар.
-Внимавай, момиче!Ще се убиеш!
Свилена се усети чак когато се намери в ръцете му.Явно бяха се сблъскали.Започна да се извинява, а той се смееше.
-Какво се е случило?
-Ами такова...едно дете е в колата ми, много е зле!
-Така ли? И какво му е на това дете?
-Елате го вижте!
Свилена се зачуди на смелостта и нахалството си.Това не беше тя, не беше в стила и, но заради детето вече не мислеше какви ги върши.Засипа с куп приказки лекаря, който само примигваше и смехът му беше секнал.Отидоха заедно до колата и за нула време детето вече беше в спешно отделение.Свилена се страхуваше за живота на детето, избягваше да го поглежда, а и лекарят се беше притеснил.Нещо твърде нехарактерно за лекари,медицински сестри,за медицинския персонал.Свилена знаеше, че лекарите не се поддаваха на чувства, съжаление,емоции и сантименталности.Това го разбра още тогава,когато баща и почина в болницата.И сега не се надяваше много, но този лекар явно и беше изпратен от Дядо Коледа.Зае се с детето и я успокои, че е живо с тежки травми от удари по главата,но ще живее.Чак сега Свилена се сети,че побойника беше със зимни кънки на краката си.Ужас се изписа на лицето и! Притесняваше се, че и родителите на детето все още ги нямаше.Не можеше да остави детето самичко тук в отделението.Седна на пейката в коридора и зачака.Беше забравила, че след няколко часа е Бъдни вечер.Не чуваше, не виждаше включения телевизор в коридора.Смрачаваше се.Обади се по телефона на приятелите си, с които щеше да празнува Коледа.Не можеше да остави детето, не можеше!Чудеше се какви са тези родители.Детето все още не беше в съзнание.Единственото , което разбра от децата е, че детето се казваше Данчо.
-Къде е Данчо?
Свилена се извърна настрани и видя до себе си една стара жена, която плачеше и не беше на себе си.Навярно това беше негова близка или баба.Опита се да я поуспокои,като и разказа случая и я заведе при лекаря.
Оставаха няколко часа до полунощ.Като че ли нищо не се бе променило.Свилена пак гледаше през прозорца и се радваше на снега, който продължаваше да вали.Беше тиха, бяла нощ!Снегът навяваше тъга , но и задоволство.Тя беше спасила човешки живот.При това на дете-сираче.Още като малък Данчо е загубил родителите си в тежка катастрофа.Бил е на задната седалка и е оцелял по чудо.Отгледала го е баба му.Съдба!
Отнякъде се чуваха викове и песни.Хората празнуваха.Свилена не можеше да пее, но когато е самичка си го позволяваше.Запали свещица и запя любимата си песен-
"Дядо Господи прости ме моля ти се от душа
С ум и радост надари ме да не мога да греша...."
Не чувстваше глад.Изяде няколко плодчета и си легна.Коледа беше дошла, а с нея и добрата фея, на която Свилена толкова много разчиташе.Беше силна, много силна.Дори в самотната нощ тя не беше сама.С нея беше усмивката на едно невинно дете.Дете , чийто живот тя бе спасила.В ръката си стискаше зарчето , което Данчо и беше подарил за спомен.Хвърли го и ......шестица!Беше си пожелала Данчо да се възстанови и да и дойде на гости.Унесе се в сладък сън.Винаги си е мечтала да си има братче.Точно такова,като Данчо.Усмихна се и заспа.
Една голяма коледна звезда надничаше през прозореца и обливаше със светлина заспалото, красиво лице на Свилена.Даряваше и мир и спокойствие, любов,красота.....не само в съня!

https://www.youtube.com/watch?v=0exCgjUbGi0
avtor A.H.T sekirata Koleden sun

http://koleda.my.contact.bg/