-Гетьо, какво е това бялото по небето,

цял ден самолети над главата ми

бръмчат?

-Спокойно, жено! Ръсят за комари, че

както  е тръгнало ще слагаш в тавата

тях да печеш. Те наедряха, хе сега

убих един на ръката си, виж.

-Аз вчера също убих няколко, но те не

приличат на комари, много едри ми се

видяха и хапят по иначе. Кракът ми е

още подут.

-Ами явно ,че с това дето ръсят им

харесва и като че ли по –тлъсти

станали.

-Ха, стига! Комари –тлъсти!

-Ма че си проста! То вече не е комар,

мигар ти си вече човек чак пък жена. Я

се виж какво е останало от теб, от

младините ти. Пък си и една капризна.

Това не можеш да ядеш, онова не

можеш да ядеш, премина на пита и

шарена сол. Добре че брашно все още

дават от рентата.

-Няма да им ям отровите я! Яж ги ти!

Затова си се зашил целия, не се вижда

къде е вратът ти, къде е главата ти.

-Нали другата ми глава все още я

виждаш нищо ,че коремът ми я

покрива.

-Аз че я виждам виждам ма нещо не я

усещам. Никаква я няма, дайма

намалява.

-Ти какво искаш да кажеш, че аз като

съм прост и дебел не съм мъж ли?

Върви при бат Бойко ако те приеме.

Той не е по-умен от мен. Призна си ,че

е прост, но поне ще си свърши онази

работа, за биче го бива.

-Аааа…не мож ме излъга! Там Станка

не оди. Опасно поле е там за мен . Пък

и той си пада по младо, крехко и с

пищова си спи, току виж ме гръмнал.

-Ще ти даде някое кюлче, жено, от жал

заради беднотията ни.

-Ти продаваш ли ме? Омръзнах ти

откакто се завъртя покрай тебе онази

от гръцко. Знаеш ли там колко е

пречупила, па и ковид  я не лови

мръсницата!

-Ей ги пак бръмчат горе! Какво правят

все в небето? Откакто дойде това

НАТО и ЕС у нас  много ни обикалят и

се грижат за нас по земя и небе. Там

на края на селото, на равното едни

огради,  чуждо знаме, войници,

надписи. Не му разбирам на писаното ,

но не е нашенско. Не ми дават да

припаря до там с говедата. И носят

оръжие. То на Бойко пистолета пет

пари не струва. Да видиш, Станке,

какви шмайзери и все млади момчета

,ама не им разбирам само крещят и

бръмчат.

-Я си стой, Гетьо при мен и се спри с

тези говеда, ще ядем каквото намерим,

щото виж и тях изпоклали пак заради

някоя от ония модерните болести. Ще

си оставим едното, а другите две ще ги

направим на буркани.

-Ще те туря аз тебе в буркани, проста

жено. Забрави ли чий потомък съм?

Не се примирявам.

Запръхтя  Гетьо, взе ловджийската си

пушка и тръгна към полето яребици да

лови, та Станка да ги сготви.

Мина не мина време Гетьо тича към

къщи и крещи.

-Станке, онези войничета ме

подгониха, стреляха по мен като по

заек и се смееха на глас. За смях

станах ,Стойке, у нас си, у нашенско!

Стойка приклекна до Гетьо и видя че

нищо му няма. Само се е изплашил.

-Гетьо, Гетьо нищо не става от нас, я

да си траем. Те момчетата си знаят

работата. Пари има там, Гетьо, много

пари. Политика. Не е за нас тази

работа.

Ела да ти направя попарата, че и зъби

вече нямаш. Къде си тръгнал с тази

ловджийска пушка? Нали децата и

внуците ни са далече, по държавите и

пишат че са добре.

Смрачаваше се и само писък на сова

се чуваше,която защо ли бе кацнала

на покрива на къщата на Гетьо и

Станка. Птицата цяла нощ не се спря,

а сутринта къщата вече я нямаше

,нямаше ги и двамцата.

Всичко беше в пепел.

 Хората от селото видяха на метри от

пепелището българското знаме на

един клон, който ветрецът поклащаше

и сякаш шушнеше: Герой си , Гетьо,

истински българин.



https://www.youtube.com/watch?v=g3jiqya-SBw


автор проза А.Х.Т. sekirata cekupama