"ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО"-РАЗКАЗ НА АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА 

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО -

само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали,че качество давали. Валентинчо-слугинчо и няколко стари моми от селото Кратунско се дразнели най много. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл.Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало.Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Питали се тези няколко заблудени и още доста около тях как може това желязо да има толкова много сила, здравина и неуморност.Как може хората да допират до него и да избягват чуждата модерна техника. Откъде вадело това чувство, тази страст и топлина. Нямало

спиране. Не могли да се примирят. Сечивото е самобитно, българско. И това дразнело.Решили накрая да измислят хитрина. Наклепали го с ....на.Намерили се добри хора и го изчистили,лъснали.Стоплили душата на сечивото и то блеснало с по голяма сила. Тогава решили, че трябва да се оттърват директно от него. Не знаели колко години живее едно желязо в пръстта, но решили и започнали да копаят трап. Сечивото било добродушно и не очаквало чак такава силна злоба,че да посегнат на живота му. Но освен ,че била силна злобата не идвала само от едно две места. Разбрало сечивото,че гората е продадена и в нея влизат всякакви. Разбрало, че ще бъде закопано живо. Топлата му душа щяла да изстива в пръстта.Опитало се да плаче, но се сетило ,че може да ръждяса.Намерило сили в себе си и си откъснало старата дървена дръжка. Не му трябвала. Изместило се на юг и погледнало слънцето право в очите. Слънцето се усмихнало и го обляло със светлина и топлина. Сечивото все повече и повече лъщяло. Една сутрин го събудила пееща птица кацнала до него. То забелязало, че блести по по друг начин. Желязото в него станало стомана. Слънцето се усмихвало от небето и се радвало на сечивото, което блестяло с цялата си сила. Но хората,които го обичали били прогонени далече,много далече.Минал дървар и се спрял пред светещото от лъскавина сечиво. Занесъл го в къщи и му направил нова дръжка.Всеки ден излизайки в гората вземал със себе си сечивото.Толкова свикнал с него, че в къщи го поставял до леглото си.Първо в сънищата си, после в действителност дърварят забогатял.Забравил за сечивото и заминал в града.Подарил сечивото на един ковач. Ковачът се чудил какво да прави с него. Дожаляло му да го претопява и го скрил сред доста други стари сечива. Дошли години на мор и суша, беднотия и глад. Хората нямали пари и за хляб.Гората била близко, но нямало с какво да секат. Вносната модерна техника се потрошила, нямали пари да я поддържат.Намерили дърваря и заедно с него отишли при ковача.Помолили го да им даде сечивото. Ковачът се размислил и отсякъл-

-Когато сечивото ви вършеше работа вие го захвърлихте. Сега няма да ви го дам, защото знам,че ще го убиете.Извадил сечивото, лъснал го и то пак заблестяло.

Излизал редовно в гората с него и така спасил семейството си от студа, който сковавал всичко наоколо. Лошите хора зъзнели и си спомняли за времето, когато се подиграли със сечивото.Плачели неутешимо, но вече било късно. Сечивото принадлежало на добрите, обичало тях.

И ДНЕС Е ДЕНЯТ ДА БЛАГОДАРЯ

 

НА СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ ЗА СЕКИРАТА!

 

СЕКИРА И ТЪРНОКОП

Един ръждясал търнокоп,

не знам къде забравен,

 

попитал лъскава една секира:

"Що блести всегда лицето ти?

 

И аз съм от желязо уж направен,

 

защо не съм кат тебе гладък, чист, лъчист?

 

Отгде изхожда между нас

подобна разлика?..." Секирата тогаз

 

отвърнала: "Аз всеки ден отивам на гората,

 

сека дърва... Лъскавината

 

в труда намярвам аз,

 

в труда стои, другарю мой, хубавината..."

 

Стоян Михайловски

 

РАБОТЕТЕ СТИГА ДА ИМА КЪДЕ,

СТИГА ДА ИМА КАКВО,

НЕ СПРЯХ ДА РАБОТЯ И АЗ

НАПУК НА МОЙТО ТЕГЛО!

 

мн. секири, ж. Диал. Сечиво с желязно острие и дървена дръжка, с което се разделят на части дърва; брадва.

същ. умал. секирче, мн. секирчета, ср.

Брадва - Брадвата (секира, топор) е инструмент, който се е използвал векове наред за придаването на форма, цепенето или рязането на дърва, като оръжие в миналото и като символ на царственост и на благородност в някои древни цивилизации.

Секирани - Секирани () е село в община Битоля на Република Македония.

Ако сънувате Брадва, секира

Тълкуване на съня:

Брадвата в сънищата означава срутване на надеждите, загуба на вяра в по-доброто, песимизъм, отчаяние и болка.

Ако насън видите човек с брадва, този сън ви предсказва скръб, която ще ви причини някакъв непознат човек.

Сън, в който държите брадва в ръката си или цепите нещо с брадва, ви предсказва сълзи и отчаяние, които ще са резултат на собствените ви действия.


КЪМ УПРАВАТА НА САЙТА -когато изтриете обидите по мой адрес от профила на вашата узурпаторка
тогава ще спра

бях спряла ако знаете

но тя пак започна


търсите сеири ?

ок

и аз ще я редя....

1. jupel - И ЧАЛГАРИТЕ, ФЕНОВЕТЕ ИМ ВЪН ОТ Б...
11:00 И ЧАЛГАРИТЕ ,ФЕНОВЕТЕ ИМ ВЪН ОТ БЛОГА МИ

знам ви от планета тв

как ме терорихте и Полина също

БОЗА ПИШЕТЕ И ПЕЕТЕ!

И тук ме намерихте фенчета чалгари некадърни и певачки пайнерски дори бивши като зверската Валя!

САМО ЗА ХАКЕРСТВА И ИНТРИГИ ВИ БИВА!