Влязло славейчето във гората,
която толкова красива му се сторила,
от клон на клон прехвърчало, запяло,
но в миг самичко останало.
Огледало се в бистрата река,
видяло че има крила,
но някак си опърлени и сиви,
проронило сълзи горчиви.
Разбрало истина една,
че славейче да си дори в гора,
щом птиците, животните ги няма,
щастие за него също няма.
И в миг решило да се хвърли
от най високата скала,
да не лети, душмани върли
да го разкъсат на мига.
Запяло тъжната си песен,
а срещу него див звяр, бесен
и кукумявки във нощта изкукали,
и съчки в храсталак изпукали.
Със мъка стигнало полето,
надявало се там където
цветя цъфтят и птички пеят,
подскачат зайчета, агънца блеят,
да започне всичко отначало,
надявало се и ....мечтало.
Но там съдбата се повторила,
било дори незабелязано,
само тревата проговорила
да е отритнато, унило, смазано.
О, мило славейче, красиво,
защо и как си позволило
на лоши хора, птички разни
да те погубят души празни?!
Опитай се да полетиш
далеч на изток към морето,
недей никой да виниш,
отвори си за любов сърцето.

https://www.youtube.com/watch?v=4fDaqBoic7o
sekirata Sudbata na slaveia

поезия клип  А.Х.Т. sekirata cekupama

Последни 20 регистрирани посетителя

16:39 - rosiela
16:38 - tretotrol

ПАК И ПАК ....

Последни 20 регистрирани посетителя

19.12 19:53 - apostapostoloff

18.12 14:17 - krysy
18.12 09:26 - rosiela

Коя е тази свиня,
подритвана от славея?

...ами Ко....ва:)