Постинг
21.03.2020 12:43 -
Доверие
Ако поискаш – ще ти разреша –
да се загубиш сред тъгата ми…
Ще ти разгърна античните си спомени
и терасата за блянове ще ти покажа…
(Аз имам и тераса за тъга, но не сега за нея…)
Когато ни съзре с усмивката си
пурпурният портокал на изгрева –
ще бъдеш вече безразсъдно моя…
Косите ти ще се развяват във мечтите ми,
събудени от голата ти близост…
И само мъката – между телата ни притисната –
ще си почива тихо
и волно ще се шляе
под капките от сладка пот…
Чак след ъгъла на сочното събуждане –
ще научиш, че обичам:
възторжените изгреви,
звъна на мачтите и…
Сладолед…
Ела, да те представя на любимите писатели
и поетите, които понякога сънувам…
С най-дрезгавата нежност ще ти рецитирам
каквото съм запомнил –
там – в малкото бистро – на лятото в самия край,
където смехът ти ще ме топли
и ще срещне ехото си
в прозрачните безпътици
на моето следобедно лице…
Прости ми! Но нещо тайно трябва да запиша
върху гърба на неповярвалата си полуусмивка.
А после…
ще ти разказвам дълго
за брега…
Ако поискаш…
да се загубиш сред тъгата ми…
Ще ти разгърна античните си спомени
и терасата за блянове ще ти покажа…
(Аз имам и тераса за тъга, но не сега за нея…)
Когато ни съзре с усмивката си
пурпурният портокал на изгрева –
ще бъдеш вече безразсъдно моя…
Косите ти ще се развяват във мечтите ми,
събудени от голата ти близост…
И само мъката – между телата ни притисната –
ще си почива тихо
и волно ще се шляе
под капките от сладка пот…
Чак след ъгъла на сочното събуждане –
ще научиш, че обичам:
възторжените изгреви,
звъна на мачтите и…
Сладолед…
Ела, да те представя на любимите писатели
и поетите, които понякога сънувам…
С най-дрезгавата нежност ще ти рецитирам
каквото съм запомнил –
там – в малкото бистро – на лятото в самия край,
където смехът ти ще ме топли
и ще срещне ехото си
в прозрачните безпътици
на моето следобедно лице…
Прости ми! Но нещо тайно трябва да запиша
върху гърба на неповярвалата си полуусмивка.
А после…
ще ти разказвам дълго
за брега…
Ако поискаш…