Искам хлябът да ми е сладък!

Искам пътят да ми е гладък!

Искам да живея сред хора

да не чувам "петела" на двора!

Искам лошите да ме забравят!

Искам на мира да ме оставят

медии разни и институции

с нови и нови конституции!

Искам въздухът чист да дишам,

искам да мога пак да обичам!

Искам да се смея, да се радвам и пея,

простичко, като бял човек да живея!

 

А тези които посегнаха на хляба наш,

луди,полудели за пари, за власт,

нека изплащат своите грехове,

нека се крият като плъхове.

Няма къде да избягат от Бога.

В бункери, в косомоса, в чия бърлога?!

 поезия Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 





АЗ ПИША ЗДРАВО СТЪПИЛА НА ЗЕМЯТА И СЪВСЕМ БЛИЗКО ДО НАРОДА!

Ето как пишат някои ...... хвърчащо, със сложни термини, разхвърляни мисли облечени в сложни думи , изрази, нереални неща, проповдигнати като за манифестация и с лозунги,деклариращо, почти без чувство,навсякъде намесващи Бога и съдбата,едни и същи думи в различни нюанси,а и взаимствано"да се завърна у дома"...

Изобщо ДНЕШНИТЕ СЪВРЕМЕННИ ТВОРЦИ ПОЧТИ ВСИЧКИТЕ пишат не за обикновените хора, а за групичката си...приятели силно казано.

Примери много, ето един-

ИСКАМ

"Искам да се завръщам като в дом,
който да е като бисер в раковина,
който да не е временен заслон
на двама срещнали се в близко минало.

Да бъде доминанта на уют,
избиран по вселенските закони,
ако не е така, ще има смут
и разминаване ще ни догони.

Искам Божественият елемент
във земната ни връзка да усетя.
Не ме опарва даже сантимент,
не ме докосва даже и на педя,

когато не е Моят по съдба.
И практиката дълго ми показва-
блестяха стихове на висота
за някои, дето не заслужават.

Не, няма да се впусна презглава
нанякъде, дето и аз не зная.
Искам да се завръщам у дома,
тъй като е било....като във Рая."

17 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА