Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11 00:46 - Убеждаване, влияние, манипулация и тролове в интернет комуникацията
Автор: jupel Категория: Технологии   
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове:
7



 Кристина Д. Деспотова

Докторант, ФЖМК


image

Настоящата статия има за цел да представи съвременна картина на комуникацията в онлайн среда. Доверието, което онлайн медиите успяха да изградят у потребителите невинаги е оправдано. Сред феномените, които се появиха след бурното развитие на мрежата са социалните мрежи, професионалните тролове и интернет „звездите“.

Очертани са основни характеристики на интернет потребителите, определяни като тролове. Представени са две реални истории от световната практика, които показват поведението на троловете в комуникацията им с останалите потребители и как те самите възприемат своето поведение.

Убеждаването, манипулацията и техниките за влияние в тази нова среда търпят развитие. Активната регулация в тази нова сфера ще защити обществото от подвеждаща информация. Комуникационните експерти трябва да са подготвени, за да защитят дневния ред на обществото от дезинформация.

Ключови думи: интернет трол, убеждаване, влияние, манипулация, интернет общество, онлайн пространство, масмедии, комуникация, публичен дневен ред

Направеното изследване има за основна цел да проследи промяната, която постоянно присъства в интернeт комуникацията.

Промяна не само като изразни средства, които употребяват сайтове, блогове, влогове, социални мрежи и други, но и в отношението на потребителите към онлайн комунимацията. Съмненията, които имат във връзка с огромния поток новини, които ги „заливат“ онлайн и това дали се доверяват на тези източници; съмненията, че са манипулирани. Ъгълът, под който се разглеждат събитията, обективността и моралът на журналистите, собствеността на медиите и бизнес интересите на собствениците, са сред основните причини за информационната несигурност, която изпитват хората в мрежата.Отделните натрупвания у всеки индивид, базирани на неговия опит онлайн, формират негови индивидуални разбирания, че адресантът на съобщенията се опитва да влияе на избора му.

Част от потребителите стигат до крайности. Според тях, ако една новина е съставена единствено от текст без конкретно визуално доказателство към нея, това означава, че тя е лъжлива. Контра въпросът, който се поставя е – не е ли прекалената визуалност всъщност манипулация? След бурното развитие на интернет комуникацията в България през последните 10 г. проблемът за сблъсъка между текстуалност и визуалност излиза на преден план.

По отношение на авторството в мрежата днес желанието е водещо. Всеки може да бъде автор, стига да има желание – интернет дава много големи възможности. Той се превръща в поле за изява не само на мислещи хора, но и на манипулатори, платени писачи, инфлуенсъри (Influencer), тролове (trolls) и т.н. Голяма част от потребителите в мрежата възприемат новината така, както им е поднесена и не мислят за интелектуалния или образователния статус на автора й, още по-малко за източниците, чрез които е достигнато до нея. Така псевдоавтори определят дневния ред на обществото като генерират понякога и псевдоновини, които се превръщат в „събития“.

 Основи на убеждаването

Процесът на убеждаване на потребителите е “комуникативен процес, който оказва влияние върху избора, променяйки основно нагласите, отношенията, убежденията, мненията и поведението на хората. Убеждаването е централен път на убеждаващото въздействие.”[1]

Убеждаването е също така социална дейност. Неговата цел е постигането на единомислие и съгласие. Без тях човешките общности са сплотени, силни и проспериращи. Убеждаването е опозиция на насилието. Сплотеността може да се постигне със силата на оръжието, но и със силата на доказателствата. Исторически погледнато до преди да се появи реториката на бойното поле армиите са давали хиляди жертви. След това водачите им са започнали да се разбират и да побеждават чрез аргументирани анализи и факти, които са им служили като оръжия.

Тълкуването на понятията„убеждаване“и „убеждаваща комуникация“отвежда към разбирането за „пропагандата“. В комуникационния процес тя се разбира като „…форма на масовата комуникация, която в по-широк смисъл е популяризиране и разпространение на политически, философски, религиозни, научни художествени или други идеи в обществото чрез устната реч, медиите, визуални или други средства с цел въздействие върху обществените нагласи [2]. При появата си пропагандата е използвана за манипулиране на общественото съзнание с цел постигане положителна нагласа към политически или корпоративни интереси. Сред характеристиките на последователите на пропагандни съобщения са отдаденост и вярност към идеята. Именно затова най-често се разбира като предварително набелязано и контролирано разпространение на умишлено изкривена информация, която да накара определени групи хора да действат в интерес на групата инициатор. За успеха й е важно да има добре развита манипулативна схема.

През XX век се формират няколко социални технологии за масово въздействие, свързани с развитието на медиите. Това са рекламата, пропагандата и връзките с обществеността. От своя страна медиите не остават обикновен ретранслатор на съобщенията, а сами започват да оказват влияние върху поведението на хората.”[3]. Според наблюдения от началото на миналия век PR и реклама променят начина на комуникация с публиките си. Тези нови технологии имат само една мишена – обществото. Критичният поглед, който хората развиват към новините, показва тяхното желание да получават качествено съдържание. Те търсят източник на информация, който да спечели доверието им. Подобни източници не са еднакви за всички индивиди и групи в обществото – критериите за оценка са различни. Активната „консумация“ на информация представя пред потребителите моделите на поведение или образци на подражание. Те са част от обществените фигури и публични образи, които представят медиите.

Тези хора, които присъстват постоянно на екран и отговарят на определен идеал. „Поради възприемането им като авторитетен източник на информация демонстрираните от тях модели стават значими образци на подражание за отделния човек.“[4] Те намират място сред човешките нагласи, формират отношение и поведение в определени ситуации. Чрез този механизъм медиите могат да формират у аудиторията си засилено социално и/или потребителско поведение, както и да моделират сексуалното им държание. Това се случва, когато обществото харесва поднесения му образ и го припознае като красив пример, на когото индивидите ще се радват да приличат.

Това няма как да се случи, ако показването на тези модели и образци не е системно. Така се разкриват качествата на личността, която е показвана на екран, които са довели до нейния успех. В главата на зрителя се формира образ, който му помага да разпознава в ежедневието си подобните на този от телевизионния екран/вестникарските страници. Всички тези модели се натрупват в съзнанието напълно автоматично. „Изменението протича в посока на унифициране на нагласите. Когато медийните конструкции съвпадат с реалните, тогава ефектът на личностен резонанс от унифицирането е особено силен.“[5]

Манипулацията като механизъм за въздействие

Развитие на интернет и превръщането му в част от живота на хората[6] определи навлизането на обществените образи там. Чрез мрежата тези личности дообогатяват представата на потребителите за себе си. Социалните платформи, които в световен мащаб хората използват ежедневно (2,13 милиарда активни Facebook потребители на месечна база[7]), им дават възможност за пряк контакт с поддръжниците и противниците им. Мрежи като Facebook се явяват барометър на обществените нагласи към личности и явления.

Процесът на унифициране на нагласите е пряко свързан с представяната от масмедиите социална реалност. Тя засяга в най-голяма степен представите на обществото за междуполовите отношения, отношението към науката и учението, политическите възгледи, изборът на житейска реализация на младите хора, здравните навици, поведението спрямо етническите малцинства, изградените представи за възрастните хора и др.

Поради големия обхват и масовия си характер, убеждаващото въздействие на медиите е многопластово. Общуването може да бъде наречено ефективно само ако са постигнати предварително заложените цели и са предизвикани желаните действия.Търсените резултати провокират адресантите да бъдат по-умели при изграждането на схемите си за действие спрямо адресатите.

През XX век започват засилени изследвания от страна на социални психолози и анализатори за повишаване на ефективността на убеждаващата комуникация[8]. В резултат става ясно, че не само нагласите на аудиторията и самото съобщение са от значение. Всички елементи на комуникацията имат важна роля при убеждаващото въздействие – комуникаторът и каналът, в който се осъществява комуникацията също са от ключово значение.

Има случаи, в които убеждаващата комуникация включва в себе си, освен употребата на силни аргументи, и манипулация.

Манипулацията е станала неизбежна част от нашето ежедневие. Синоними на термина “манипулация“ са “лъжа” и “измама”.Основно звено в манипулативната верига – като манипулатори и/или като манипулирани, заемат медиите.

Изследвания за въздействието на манипулацията се провеждат до днес. Това, което учените търсят са начините и формите, средствата, които механизмът използва, за да въздейства върху съзнанието на хората. Някои мислители я приемат за даденост, която няма нужда да бъде изяснявана или изследвана, а други търсят социологическо и социално-психологическо начало на целия процес.

Според изследователите манипулацията е средство, което е използвано още в древността. Тогава в служила за обяснение на бързо случили се промени. Това са процеси, които хората не са разбирали.Шамани и жреци са били сред първенците в много общности. От позицията на знаещи (“шаман” означава “знаещ”), те са давали отговори на хората. По този начин са имали възможността на манипулират мисленето на общността, дори да задават основната насока на поведение. По-късно са се появили религиите, които са задавали пътя на човека. Той не е бил оспорван и е насочвал всеки един вярващ.

В съвременното общество общественото мнение не е нищо повече от поредната манипулативна техника. Но всъщност без всички тези спояващи манипулации, в обществото би настъпила пълна анархия.

Чрез манипулацията човекът се приспособява към заобикалящия го променящ се свят. Тя му помага той да е адекватен в динамичното време.

Американският социолог М. Чукас[9] при изследване на манипулацията дава централно място на борбата за интереси. Той се противопоставя на мнението, че средствата за масова информация са главната причина за развитието на манипулацията толкова масово, а по-скоро отстояването на интереси и борбата за собствени позиции в обществото, са довели до повсеместното й използване. Изследователи „…приемат манипулацията на съзнанието не само като допустима в човешките общувания, но и като наложителна мярка. Тя е прогресивно средство за въздействие и чрез нея се осъществява крачка напред в развитието на човека и обществото.”[10] Няма ли комуникация няма и манипулативно въздействие.

В характеристиките на манипулацията не влиза принудата – тя не е принудителен акт. Тя следва схемата: манипулаторът изпраща съобщението, реципиентът преценява дали то представлява интерес за него, ако е така адресатът често запомня посланието и то остава в неговата памет. Внедрената информация бива преоценена отново и след като вече е налична в паметта започва процес на въздействие върху съзнанието, последван от промяна на поведението. Авторитетът прави манипулацията по-лесна – той е пряко свързан с моделите на поведение, които вече бяха споменати.

С появата на радиото, телевизията и интернет, техниката за управляване на масите достигна своя триумф. Медиите постепенно изместиха копнежа на хората за информация, те започнаха на „заливат“ обществото с информация, “рафинирана” и готова за консумация.

Основна предпоставка за развитието на подобен тип комуникация е, че от втората половина на XX век информацията започва да играе ключова роля за преодоляването на географски, социални, културни и други граници. Още Маршал Маклуан говори за развитието на „глобалното село“ и това как един ден всички ние ще живеем в него.

Интернет троловете и схемите за въздействие

Новите комуникационни реалности, които създава технологичният напредък, създават и нова среда, към която техниките за въздействие трябва да се адаптират, за да продължат да постигатпоставенитецели. Комуникационните експерти трябва да работят в насока на опознаване и овладяване на всяка новост в онлайн средата. По този начин те ще натрупат нови знания, които ще допринесат за надграждане на уменията им.

Понятието „интернет трол“ стана популярно в България през последните десет години. Развитието му съпътства развитието на интернет у нас. Всъщност класическото значение на думата „трол“ е подменено и в контекста на интернет днес под интернет трол се разбира:„човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения в социални мрежи, в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори (chatrooms), блогове, коментари към вестникарски статии и други подобни, с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор.“[11]

Според американски изследователи от университета на Манитоба – интернет трол е човек, който доброволно извършва провокациите в мрежата. „Според учените троловете показват качества на нарцисизъм, психопатизъм, желание за манипулация и садизъм. Те изпитват удоволствие от това да гледат страданието на другите и мрежата им дава много лесен начин да правят това, без да се разкриват пред обществото.“[12]

„Главната цел на троловете е внасянето под някакъв образ на разногласие в обществото.“[13] По този начин те отклоняват вниманието от основната тема и превръщат конструктивното обсъждане в безкрайни спорове, в размяна на нападки, в дрязга. При комуникация троловете могат да бъдат разпознати по нападателния стил – агресивното подмятане на клевети, компромати, слухове, задаване на въпроси не по темата, а по адрес на другите автори и публикувани мнения.

Подстрекателското, саркастичното, провокационното или заядливото съдържание на съобщенията на тролаимат за цел да склонят другите потребители да влязат в безполезна конфронтация със самия него. Колкото по-бурно реагира общността, толкова по-вероятно е тролът да продължи конфронтацията. Така се е зародила и често използваната в интернет културата мъдрост “Не хранете троловете“[14]. Няма конкретна формула, която американските изследователи или български медийни експерти да дават за справяне с троловете, но сред съветите им най-често се наблюдава този да не се влиза в контакт с тях и те да бъдат пренебрегвани. Така вероятността тролът да загуби интерес и да напусне дискусията е много по-голяма.

Интернет троловете в България не са по-различни от троловете по света. Някои от тях пишат със собствените си имена, а други използват псевдоними. Скриването зад прякор дава чувство на сигурност. Нанесените обиди могат да попаднат под ударите на закона.

„Българските тролове, които се подписват с истинските си имена, се отличават с особена изобретателност по отношение на случайно попадналите на мушката им граждани. Подобна изобретателност се забелязва в троловете, които пишат във Facebook и където използването на псевдоними е доста по-трудно, отколкото в онлайн форумите. Две от популярните места, където лесно може да се забележат дискусии с участието на тролове, са онлайн изданията на „Капитал“, „Дневник“[15] и информационна агенция „БЛИЦ“. Троловете във форумите смесват различни тактики за поведение и прибягват до атаки „Ad hominem”/на личността/. Най-често това се случва срещу конкретни хора, заради изразените от тях мнения. Понякога има и своеобразна разнопосочна „стрелба“ или пък случайна стрелба срещу даден човек, дори и неговото мнение да не е противоположно. Характерни примери в това отношение са реакциите по адрес на политиците, но особено място сред тях заема Иван Костов. „Троловете често използват името на Иван Костов, за да отклонят разговора или да го насочат в определена посока, която няма нищо общо с обсъжданата тема.“[16]

Активизирането на интернет троловете около изборите през 2013 г. бе “хванато” от онлайн изданието OFFNews. В два свои материала под заглавие “Платените писачи ни нападнаха” изданието извади на бял свят IP адресите на тролове, по всяка вероятност платени.

През месец април 2014 г. „Дойче веле“цитира австрийския вестник “Дер Щандард”, който съобщава за евродепутат от БСП, който е наел PR агенция, за да разпространи в мрежата негативни коментари срещу българския еврокомисар. Същата година от сайта Bivol.bg съобщават „Истинска армия от анонимни виртуални профили е мобилизирана да атакува с коментари и “мнения” интернет пространството. Активното мероприятие е организирано от отдела за медийна комуникация на БСП.“[17]

Характеристики на интернет троловете

Ирин Бъкълс[18] и колегите ѝ от канадския университет в Манитоба пък проучват тъкмо личностния профил на троловете. Проведени са изследвания първоначално с 400 души, после със 788. И двете изследвания сочат, че 6% от анализираните лица са тролове и проявяват признаци на садизъм, психопатия, нарцисизъм и макиавелизъм.

Американският адвокат и писател Майкъл Гудин още през 1989 – 1990 формира закон, познат днес като Законът на Годуин (Godwin’slaw), който има за цел да извади на преден план прекалените метафори, които използват потребителите в комуникацията си. Те са характерни за провокаторите в мрежата, които могат да сравнят делничен проблем със световна криза. Законът гласи: „Колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до единица става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер“[19]. С други думи, Годуин прави саркастичното наблюдение, че за достатъчно дълъг период от време всяка дискусия, без значение от темата и обхвата си, неминуемо завършва с Хитлер и нацистите.

Самият Годуин твърди, че е формулирал закона си като експеримент. Той не претендира да може да установява заблуди в аргументацията, а е средство за намаляване честотата на неуместните хиперболизирани сравнения.

Можем да направим заключението, че троловете, чиято реч е наситена с епитети и сравнения, търсят силна ответна реакция от участниците в дискусията. Възниква въпросът – наистина ли те са нарцистични садисти с доза психопатизъм?

Два реални случая разкриват личностите, които седят зад двама човека, които се изявяват като провокатори в мрежата.

През септември 2013 г. във Великобритания беше разкрит т.нар. “най-брутален и известен интернет трол”[20] в страната. Чрез своя акаунт в Twitter Робърт Амбридж е публикувал най-различни обидни съобщения. Някои от тях са били толкова груби, че са предизвикали смъртни заплахи срещу него, а британското интернет пространство сериозно се вълнува от това кой стои зад прякора OldHolborn.

След разследване на местната телевизия ITV и в. Daily Mail Амбридж е разкрит, а той самият обявява, че не съжалява за нищо. “Не е моя отговорност какво другите хора намират за проблемно. Не съм целял конкретен човек, не съм пращал имейли. Те са избрали да четат това, което съм написал. Щом не им харесва, да не го четат. Не ме интересува какво хората смятат за обидно”[21], коментира той. Амбридж е пример за човек, който има тролско поведение, но не счита, че това е проблем. За него обидите и конфронтацията са акт, в които всеки участник избира дали да влезе или да остане, след като дискусията достига етап, който не му харесва. С поведението си Old Holborn изразява своята позиция и не го интересува, че засяга други участници. Това потвърждава, че троловете са нарцистични и не проявяват разбиране към други гледни точки.

Ноа Смит е асистент по финанси в университета “Стоуни Брук”в Ню Йорк и пише статии за много финансови и бизнес издания. Междувременно поддържа и личния си блог. Наскоро Смит призна в Bloomberg View, че е интернет трол от години и се гордее с това[22]. Според него обаче шегобийството на група интелигентни и добронамерени хора в интернет се е превърнало в метод за заплахи и обиди. Смит е на мнение, че да си трол е изключително забавно и е свързано преди всичко с твоята креативност да измислиш най-забавния начин да провокираш другите. Схващането му за тролването определено не е свързано с масовото възприятие за тази дейност. Смит е пример за това, че тролското поведение може да е свързано с интелигентна провокация, която да провокира размисъл, а не да разсейва от основната тема на дискусията. Думите му са сигнал към изследователите на комуникацията, които не трябва да разширят обхвата на понятието.

Интернет и най-новите техники за влияние

Според медийните изследователи Николета Даскалова от фондация “Медийна демокрация” и Илия Вълков – експерт от Асоциацията на европейските журналисти, развитието на онлайн медиите в България е в положителна посока на утвърждаване.

Най-просто казано, обещанието на интернет беше за един свят, свободен от манипулация. Но в действителност новият свят е толкова свободен от манипулация, колкото социализмът беше свят, свободен от експлоатация“[23], коментира политологът Иван Кръстев. Той не отрича, че новите медии са оказали въздействие върху традиционните, но не е съгласен, че той е изцяло положително.

Николета Даскалова[24] потвърждава, че в българското интернет пространство съществуват центрове за манипулиране на общественото мнение. Развивани много активно около парламентарните избори през 2013 г., тези звена се занимават, например, със създаването на подобия на новинарски сайтове с привлекателен дизайн, като напълно се премълчава кой е собственикът. Тези издания генерират новини, които не всеки потребител подлага на съмнение. По този начин те оказват въздействие върху него и неговата информираност.

Любопитни са опитите автентичният глас на гражданите да се изземе не само от страна на платените форумци в интернет, но и от самите политици. Даскалова отбелязва активната употреба в тяхната онлайн реторика на етикети, послания, позовавания, ключови думи, лозунги, циркулирали по време на протестите през лятото на 2013 г. “Забелязваме, че политиците не само разчитат на своите анонимни помагачи в интернет, но и самите те се превръщат в своеобразни “тролове”, които приватизират гласа на хората и го прекрояват по свой модел, използвайки т.нар. популистки подход”[25], отбелязва тя.

От своя страна Илия Вълков е убеден, че “троленето” в интернет не оказва сериозно влияние върху нагласите на един или друг читател или потребител на Fаcebook. “Със своето поведение троловете сами отблъскват участниците в дискусиите. Те се разпознават, имат постоянно провокативно поведение и съм сигурен, че повечето читатели в интернет и то там, където виреят тролове, не формират мнението си от техните постинги”[26], отбелязва Вълков.

През 2017 г. доц. Александър Христов провежда изследване на смисъла и ефективността на използването на интернет тролове в политическата комуникация. Заключението, до което достига е „…използването на тролове е не само проблемно от етична гледна точка, а и неоправдано в смисъла на комуникационна ефективност.“[27]

В тази връзка изследователи на американската медийна среда посочват като наблюдавано явление астротърфинг (astroturfing). Какво представлява той: „В американската политика терминът “астротърфинг” описва официални проекти за връзки с обществеността, които се стремят преднамерено да проектират впечатление за спонтанно поведение на общността.“[28] Буквалният превод е „изкуствено поставяне на трева“. Целите на този вид комуникация са свързани с това нито един участник да не се усъмни в спонтанността на груповата реакция. Провокаторите на груповите действия могат да бъдат наречени тролове, поради факта, че цел на дейността им е насочване на вниманието и задаване на посока на тълкуване. Това е общото с троленето. За астротърфинга не е характерен нападателният език на традиционните тролове. Най-важното, за което внимават потребителите при „посяването“, е всяка реакция на възмущение, радост, подкрепа и т.н. да изглежда напълно спонтанна. По този начин те изглеждат като активни поддръжници/противници на всяка кауза и привличат хора с мнения по темите в своята контактна група. Онлайн процесите често са лавинообразни.

Различните видове тролове се използват за различни цели, но както стана ясно „работата им“ винаги е свързана с общественото внимание и насочването му в желаната от поръчителя посока. Социалните мрежи и медиите се превръщат в поле за активна и бърза на информационна война. Там процесите са ускорени. Каква би могла да бъде тяхната регулация?

На регулация са подложени инфлуенсърите (Influencer)[29]. Този вид интернет потребители са най-често известни личности или хора, които са успели да си създадат име чрез онлайн активности. Тяхната основна цел е, представяйки определени продукти, услуги, марки да подтикнат своите последователи да станат техни потребители. Те се явяват адвокати и/или PR на марката, тъй като се грижат за нейното положително представяне. Influencermarketing се следи и регулира от Федералната търговска комисия и спазва правилата на местната реклама[30]. Не винаги инфлуенсърите са използвани с рекламна цел. Те често биват търсени от PR агенции за представяне на навлизащи продукти и марки. Личностите, около които са изградени общности, над които те имат влияние, засягат темата за формиране на интернет звезди и онлайн елити в мрежата.

Политиката и влиянието в мрежата

Политическите партии у нас отричат използването на троловеи всякакъв вид платени коментатори, които да въздействат на техните публики. Подписаната декларация през май 2015 г. за чисто киберпространство и неизползване на платени тролове, всъщност потвърждава пред обществото, че макар отричани довчера подобни действия е имало. Партиите, които подписаха документа – ГЕРБ, Реформаторския блок, БСП, Патриотичния фронт и Български демократичен център – призоваха гражданското общество и медиите да следят за нарушения на споразумението и да сигнализират за подобни действия.”Подписаните партии декларират, че няма да използват умишлено платени коментатори, партийно или фирмено организирани, с цел разпространяване на заблуди и клевети, насаждане на омраза или осъществяване на манипулативни внушения спрямо политически опоненти и други участници в публичния живот, се казва в декларацията.“[31]

Няколко дни след подписването на документа от партии АБВ и ДПС направиха изявления пред медиите. АБВ заяви своята готовност да се присъедини към петте политическите сили, които вече са подписали, а от ДПС вдигнаха медиен шум във връзка с това, че никой не ги е поканил на подписването.

Чистотата на интернет пространството, не само около избори и политически кампании, е от голямо значение, поради факта, че присъствието на българи в мрежата расте всеки ден. Данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2017 г. сочат, че в България 67,3% от населението има достъп до интернет.[32]

Декларацията за чисто киберпространство и неизползване на платени тролове може да бъде разгледана по друг начин. Документът се явява признание на всички партии – не само на тези, които са го подписали, но и на тези които не са – че в предишни моменти са прибягвали до този пиар способ, за да прекъсват и разсейват онлайн дискусии и предизвикват участниците в тях. Нежеланието на някои политически сили да подпишат подобна декларация показва всъщност несигурността им – те не са убедени дали ефективността на кампаниите им няма да падне при липсата на платените коментатори.

От подписания документ не става ясно как ще бъдат контролирани безплатните тролове в мрежата. Както при местните и парламентарни избори, всичко остава в ръцете на обществото – да отсее истината и преднамереността в отправените послания. Разликата идва от това, че в този случай всичко е съсредоточено в онлайн пространството. Медийната грамотност[33] е умението, което обществото трябва да развива и надгражда. Така ще гарантира своята информационна култура.

Persuasion, influence, manipulation and trolls in the internet communication

Kristina Despodova
Doctoral Student, FJMC

Summary: The purpose of this article is to present the status of the communication in the online environment. The trust which the online media managed to build with the users is not always merited. Amongst the phenomena which appeared as a result of the fast development of the web are social media, professional trolls and the internet stars.

The article describes the main characteristics of the internet users defined as “trolls”. Two real cases are presented, demonstrating the trolls’ behavior when communicating to the users, as well as the own perception of the behaviour.

The persuasion, manipulation and the influencing techniques are still in development in this new environment. Active regulation will defend society against misleading information. Communication experts should be well prepared to defend the public agenda against disinformation.

Keywords: internet troll, persasion, influence, manipulation, internet society, online area, massmedia, communication, public agenda

Използвани източници

Cialdini, Robert. Influence: Science and Practice. Boston: Allyn and Bacon, 2001

McFARLANE, Andrew. Is it ever OK to call someone a Nazi? In: BBC [online]. BBC.com, 2010. [cited 1 July 2016]. Available from: http://www.bbc.com/news/10618638

SHEA, Virginia. Netiquette. USA: Albion Books, 1997.

БОНДИКОВ, Венцислав. Манипулации и комуникация. София, “Ciela”. 2007.

Пешева, Маргарита, Милко Петров, Мария Попова, Теодора Петрова. Дигиталните медии. Речник на основни понятия. София: Фабер, 2012.

ХРИСТОВ, Чавдар. Убеждаване и влияние. София, “Ciela”. 2008.

Native Advertising: A Guide for Businesses. Federal Trade Commission. December 2015. Retrieved 2 April 2018. In: FTC [online]. Ftc.gob, 2015. [cited 7 May 2018]. Available from:https://www.ftc.gov/tips-advice/business-center/guidance/native-advertising-guide-businesses

“Бивол”: Интернет “тролове” с хиляди коментари в полза на БСП. In: Vesti [online]. Vesti.bg, 2014. [cited 21 June 2016]. Available from: https://www.vesti.bg/bulgaria/politika/internet-trolove-s-hiliadi-komentari-v-polza-na-bsp-6005169

АНДРЕЕВ, А.. Професия “трол”. In: DW [online]. Dw.de, 2014. [cited 29 June 2016]. Available from:

http://www.dw.de/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB/a-17440374

Армия анонимни хунвейбини на БСП мобилизирана за обществено зомбиране. In:Bivol [online]. Bivol.bg, 2014. [cited 21 June 2016]. Available from: https://www.bivol.bg/bsptrolls1.html

ВЕЛИЧКОВ, Юлиян. 13-те най-важни статистики за Facebook, които трябва да знае всеки маркетолог. In: Digital panda [online]. Digitalpanda.bg, 2018. [cited 1 May 2018]. Available from: https://www.digitalpanda.bg/single-post/13-te-nay-vazhni-statistiki-za-facebook

ГЕОРГИЕВ, Димитър. Зелена трева в мозъците ни. In: Webcafe [online]. Webcafe.bg, 2011. [cited 23 May 2015]. Available from: https://www.webcafe.bg/id_1252925737

ДЕШЕВ, Мартин. Интернет троловете в реалния живот. In: Dnevnik[online]. Dnevnik.bg, 2014. [cited 21 June 2016]. Available from: http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2014/02/26/2250355_internet_trolovete_v_realniia_jivot/

ДЕШЕВ, Мартин. Моля, не хранете троловете. In: Capital [online]. Capital.bg, 2014. [cited 21 June 2016]. Available from: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2014/02/18/2244241_molia_ne_hranete_internet_trolovete/

КАНОВ, Любомир. Класификация на българските тролове. In: Faktor [online]. Faktor.bg, 2015. [cited 3 July 2016]. Available from: http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/44685-klasifikatziya-na-balgarskite-trolove.html?fb_action_ids=1004369092927572&fb_action_types=og.comments

МАНОЛОВА, Д. Пет партии обърнаха гръб на платените тролове в интернет. In: Dariknews[online]. Dariknews.bg, 2015. [cited 23 June 2016]. Available from: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1436319

ПАПАКОЧЕВ, Г. Българските онлайн схватки. In: DW [online]. Dw.de, 2014. [cited 23 June 2016]. Availablefrom: http://www.dw.de/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D1%81%D1%85%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8/a-17655699

Половината от населението на Земята няма достъп до интернет. In: Money [online]. Money.bg, 2017. [cited 1 May 2018]. Available from: https://money.bg/internet-it/polovinata-ot-naselenieto-na-zemyata-nyama-dostap-do-internet.html

ПОПОВ, Драгомир. Какво е да бъдеш интернет трол. In: Investor[online]. Investor.bg, 2014. [cited 24 June 2016]. Available from: http://www.investor.bg/analizi/262/a/kakvo-e-da-bydesh-internet-trol-181563/

ХРИСТОВ, Александър. Интернет троловете в политическите комуникации: етика и смисъл. In: Newmedia21 [online]. Newmedia21.eu, 2017. [cited 7 April 2018]. Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/internet-trolovete-v-politicheskite-komunikatsii-etika-i-smisal/

Бележки

[1]Христов, Чавдар. Убеждаване и влияние. С. , “Ciela”. 2008, с. 10

[2]Пак там. с. 12

[3]Пак там. с. 22

[4]Пак там. с. 124-125

[5]Пак там. с. 125

[6]Половината от населението на Земята няма достъп до интернет. In: Money [online]. Money. bg, 2017. [cited 1 May 2018]. Availablefrom: https://money. bg/internet-it/polovinata-ot-naselenieto-na-zemyata-nyama-dostap-do-internet. html

[7]Величков, Юлиян. 13-те най-важни статистики за Facebook, които трябва да знае всеки маркетолог. In: Digitalpanda [online]. Digitalpanda. bg, 2018. [cited 1 May 2018]. Availablefrom: https://www. digitalpanda. bg/single-post/13-te-nay-vazhni-statistiki-za-facebook

[8]Христов, Чавдар. Убеждаване и влияние. С. , “Ciela”. 2008, с. 81

[9]Бондиков, Венцислав. Манипулации и комуникация. С. , “Ciela”. 2007, с. 23

[10]Пак там.

[11]Пешева, Маргарита, Милко Петров, Мария Попова, Теодора Петрова. Дигиталните медии. Речник на основни понятия. София: Фабер, 2012, с. 63

[12]Дешев, Мартин. Интернет троловете в реалния живот. Dnevnik[online]. Dnevnik. bg, 2014. [cited21 November 2014]. Available from:http://www. dnevnik. bg/tehnologii/2014/02/26/2250355_internet_trolovete_v_realniia_jivot/

[13]Пешева, Маргарита, Милко Петров, Мария Попова, Теодора Петрова. Дигиталните медии. Речник на основни понятия. София: Фабер, 2012, с. 64

[14]Дешев, Мартин. Моля, не хранете троловете. Capital [online]. Capital. bg, 2014. [cited21 November 2014]. Available from:http://www. capital. bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2014/02/18/2244241_molia_ne_hranete_internet_trolovete/

[15]Пешева, Маргарита, Милко Петров, Мария Попова, Теодора Петрова. Дигиталните медии. Речник на основни понятия. София: Фабер, 2012, с. 63

[16]Пак там. с. 63

[17]Армия анонимни хунвейбини на БСП мобилизирана за обществено зомбиране. Bivol[online]. Bivol. bg, 2014. [cited 21 June 2016]. Availablefrom: https://www. bivol. bg/bsptrolls1. html

[18]Андреев, А. . Професия “трол”. DW [online]. Dw. de, 2014. [cited29 November 2014]. Available from: http://www. dw. de/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB/a-17440374

[19]McFarlane, Andrew. Isitever OK to callsomeone a Nazi? In: BBC [online]. BBC. com, 2010. [cited 1 July 2016]. Availablefrom: http://www. bbc. com/news/10618638

[20]Дешев, Мартин. Интернет троловете в реалния живот. Dnevnik[online]. Dnevnik. bg, 2014. [cited21 November 2014]. Available from:http://www. dnevnik. bg/tehnologii/2014/02/26/2250355_internet_trolovete_v_realniia_jivot/

[21]Пак там.

[22]Попов, Драгомир. Какво е да бъдеш интернет трол. Investor[online]. Investor. bg, 2014. [cited21 November 2014]. Available from:http://www. investor. bg/analizi/262/a/kakvo-e-da-bydesh-internet-trol-181563/

[23]Папакочев, Г. Българските онлайн схватки. DW[online]. Dw. de, 2014. [cited21 November 2014]. Available from:http://www. dw. de/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D1%81%D1%85%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8/a-17655699

[24]Папакочев, Г. Българските онлайн схватки. DW[online]. Dw. de, 2014. [cited21 November 2014]. Available from:http://www. dw. de/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D1%81%D1%85%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8/a-17655699

[25]Пак там.

[26]Пак там.

[27]Христов, Александър. Интернет троловете в политическите комуникации: етика и смисъл. Newmedia21 [online]. Newmedia21. eu, 2017. [cited 7 April 2018]. Availablefrom: http://www. newmedia21. eu/analizi/internet-trolovete-v-politicheskite-komunikatsii-etika-i-smisal/

[28]Георгиев, Димитър. Зелена трева в мозъците ни. In: Webcafe[online]. Webcafe. bg, 2011. [cited23 May 2015]. Available from: https://www. webcafe. bg/id_1252925737

[29]Cialdini, Robert. Influence: Science andPractice. Boston:AllynandBacon, 2001, p. 18

[30]NativeAdvertising: A GuideforBusinesses. FederalTradeCommission. December 2015. Retrieved 2 April 2018. In: FTC[online]. Ftc. gob, 2015. [cited7 May 2018]. Available from: https://www. ftc. gov/tips-advice/business-center/guidance/native-advertising-guide-businesses

[31]Манолова, Д. Пет партии обърнаха гръб на платените тролове в интернет. In: Dariknews[online]. Dariknews. bg, 2015. [cited23 May 2015]. Available from:http://dariknews. bg/view_article. php?article_id=1436319

[32]Достъп на домакинствата до интернет. In: NSI [online]. Nsi. bg, 2017. [cited 1 May 2018]. Availablefrom: http://www. nsi. bg/bg/content/2808/достъп-на-домакинствата-до-интернет

[33]Пешева, Маргарита, Милко Петров, Мария Попова, Теодора Петрова. Дигиталните медии. Речник на основни понятия. София: Фабер, 2012, с. 66




Гласувай:
8
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 520536
Постинги: 978
Коментари: 815
Гласове: 4452
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30